Снимка: iStock

BofA поставя под въпрос доминацията на долара и американските активи в момент, когато глобалният капитал започва видимо да се пренасочва извън САЩ. Според Майкъл Хартнет от Bank of America, търговската политика на администрацията на Тръмп ускорява „anything-but-dollar“ режим, при който международните пазари печелят относително предимство спрямо американските.

Данните подкрепят тази теза. От началото на годината фондовете, насочени към Европа, Япония и други развити пазари извън САЩ, са привлекли 104 милиарда долара, спрямо 25 милиарда долара за американски фондове, по данни на EPFR Global, цитирани от BofA. Паралелно с това индексът на долара е спаднал с 10% от края на 2024 г., а S&P 500 изостава спрямо международните си аналози. От края на 2024 г. насам S&P 500 отчита ръст от 15%, докато MSCI ACWI ex-US нараства с 39%.

Историята тук не е просто в потоците. Тя е в пренареждането на наратива.

В продължение на повече от десетилетие американският пазар беше синоним на растеж, ликвидност и технологично лидерство. Доминацията на долара се подкрепяше от агресивна фискална политика, дълбоки капиталови пазари и превъзходство в иновациите. „US exceptionalism“ не беше лозунг, а структурен факт, подкрепен от реални потоци капитал и устойчив ръст на печалбите.

Но когато търговската политика започне да генерира несигурност, валутата първа абсорбира напрежението. Исторически, силният долар се асоциира с глобална стрес среда и относителна сила на САЩ. Обратното движение често сигнализира ребалансиране на риска. Подобен момент бе наблюдаван в началото на 2000-те, когато след пика на технологичния цикъл капиталът започна да търси диверсификация извън САЩ.

Днешната разлика е, че геополитиката е по-дълбоко вплетена в икономическата рамка. Тарифните решения през април разклатиха предположението за безусловна американска централност в глобалната система. Дори частичното оттегляне на мерките не възстанови напълно доверието. Пазарите реагират не само на реалните тарифи, а на промяната в режима на предвидимост.

Хартнет подчертава, че инвеститорите остават подекспонирани към Китай и Индия — два пазара, които стоят в центъра на следващия индустриален и технологичен цикъл. Ако AI и свързаните с него суровинни вериги продължат да разширяват търсенето, именно развиващите се пазари с ресурсна база могат да бъдат относителни бенефициенти.

Но рискът не изчезва — той просто сменя географията си.

Доларът остава резервна валута. Американските капиталови пазари остават най-дълбоките в света. Всяка глобална несигурност традиционно генерира търсене на доларова ликвидност. Въпросът не е дали доминацията приключва, а дали цикълът на концентрация достига фаза на ротация.

В по-широк макро контекст, когато реалните доходности са положителни, а глобалната ликвидност не расте с темповете от предходното десетилетие, капиталът става по-селективен. Ротацията към международни активи може да се разглежда не като отхвърляне на САЩ, а като намаляване на прекомерна концентрация. След години на изключителност, ребалансирането изглежда по-скоро механично, отколкото идеологическо.

Пазарът не гласува с лозунги, а с потоци. А текущите потоци подсказват, че инвеститорите започват да диверсифицират географския риск по-активно, отколкото през последното десетилетие.

В крайна сметка въпросът не е дали „anything-but-dollar“ ще се превърне в доминиращ режим. Въпросът е дали глобалната финансова архитектура навлиза в по-балансирана фаза, в която концентрацията отстъпва място на разпределение. А когато капиталът се движи структурно, валутите и индексите просто отразяват по-дълбока промяна в доверието.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.