Снимка: iStock

Парадоксът на съвременната финансова система се крие в това, че най-сигурният актив в света — щатските държавни облигации - започва да се възприема от големите кредитори не като пристан, а като източник на концентрационен риск. Директивата на китайските регулатори към най-големите търговски банки в страната за ограничаване на експозицията към американски дълг не е просто административен акт, а симптом за дълбока структурна промяна в глобалната архитектура на капитала. Това не е първият случай, в който Пекин сигнализира за предпазливост, но моментът е показателен: когато една от най-големите икономики започне тихо да „орязва“ връзките си с основния световен резервен актив, пазарът трябва да се запита дали концепцията за безрискова инвестиция не се пренаписва пред очите ни.

Вграждайки тези нови насоки в оперативната си дейност, китайските финансови институции, които към септември миналата година управляваха близо 298 милиарда долара в деноминирани в долари облигации, сега са изправени пред задачата да балансират между ликвидността и политическата целесъобразност. Инструкциите, макар и предадени устно и без конкретни крайни срокове, вече оказаха своето влияние, предизвиквайки лек ръст в доходността на облигациите в азиатската сесия и мигновено охлаждане на доларовия индекс. Важно е да се отбележи, че това ограничение не засяга директно държавните резерви на Китай, но създава вторичен фронт на разпродажби, който може да натежи на пазара в момент, когато фискалната дисциплина на Вашингтон е подложена на сериозни критики отвъд океана.

Поглеждайки към макроикономическата рамка, виждаме един свят, в който доверието в дългосрочната стабилност на САЩ вече не е консенсусно приемана аксиома. На фона на притесненията около ангажимента на администрацията на Тръмп към „силния долар“ и независимостта на Федералния резерв, решението на Пекин изглежда като логична маневра за хеджиране на несигурността. Централните банки по света, а вече и търговските банки в Изтока, наблюдават с тревога натрупването на фискални рискове и потенциалната ерозия на покупателната способност на долара. В този цикъл, където лихвените нива започват да се стабилизират или падат, волатилността в облигационния пазар се превръща в по-голям враг от самата инфлация, принуждавайки играчите да търсят алтернативи в злато или други суверенни дългове.

Психологическият климат сред инвеститорите в момента е пропит от особен вид умора — умора от геополитическото напрежение и постоянната заплаха от тарифни войни. Макар отношенията между Пекин и Вашингтон да изглеждат по-спокойни след миналогодишното примирие, пазарът усеща, че това е „въоръжен мир“. Когато регулаторите говорят за „диверсификация на пазарния риск“, колективното съзнание на трейдърите превежда това като подготовка за по-сериозни трусове. Инвеститорите не реагират на факта, че Китай продава, а на усещането, че Пекин вече не вярва в незаменимостта на американския дълг като котва на стабилността.

Ако се върнем назад в историята, ще открием паралели с цикъла от 2013 година, когато т.нар. „Taper Tantrum“ разтърси развиващите се пазари, или по-скорошната 2022 година, когато агресивното затягане на паричната политика в САЩ обезцени портфейлите на чуждестранните кредитори. Историята ни учи, че когато големите държатели на дълг започнат да се оттеглят, това рядко е плод на внезапен импулс; по-скоро е краят на един дълъг процес на ерозия на доверието. Китай, който някога беше най-големият кредитор на Америка, днес е едва трети, изместен от Япония и Великобритания, като притежанията му са почти наполовина спрямо пика отпреди десетилетие. Значението на днешната новина не е в обема на продажбите, а в институционализирането на скептицизма към доларовите активи.

Още по-тревожен е фактът, че този ход идва в контекста на рекордно високи нива на чуждестранна собственост в щатски облигации като цяло — близо 9.4 трилиона долара. Тук се крие основната теза: историята тук не е самият факт на продажбата, а неговото значение като сигнал за наближаваща промяна в режима на глобалната ликвидност. Когато държава с капацитета на Китай инструктира частния си сектор да се пази от конкретен пазар, тя на практика обявява този пазар за зона с повишена несигурност. Това създава прецедент, който може да бъде последван от други нации от Глобалния юг, търсещи начин да се еманципират от доларовата система.

Инвеститорите вероятно ще преценяват всяко изказване от Вашингтон през призмата на китайската предпазливост, търсейки знаци за по-нататъшно фрагментиране на финансовия свят. Цикълът на безусловно доверие в „безопасните активи“ изглежда навлиза в нов, по-сложен етап, където сигурността се измерва не чрез кредитен рейтинг, а чрез геополитическа дистанция. В този нов свят графиката ще продължи да следва психологията на суверенитета, а не само математиката на лихвените проценти.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.