Снимка: iStock

Докато светът се опитва да дефинира границите на бъдещата икономика на изкуствения интелект, Европейският съюз реши да атакува една от най-строго охраняваните дигитални порти — затворената екосистема на WhatsApp. Предупреждението към Meta Platforms Inc., че нейните политики рискуват да нанесат „сериозна и непоправима вреда на пазара“, не е просто поредният бюрократичен акт, а опит за фундаментална промяна в начина, по който технологичните платформи монетизират достъпа до своите потребители. В основата на спора стои въпросът дали един месинджър с милиарди потребители може да бъде частна собственост, в която правилата определя собственикът, или вече се е превърнал в критична инфраструктура, която трябва да бъде отворена за иновациите на трети страни.

Въпреки аргументите на Meta, че WhatsApp Business API не е ключов канал за разпространение на чатботове, Европейската комисия вижда ситуацията през призмата на пазарната доминация. Регулаторите настояват, че блокирането на чужди AI асистенти в рамките на приложението представлява бариера за навлизане на нови играчи в най-бързо развиващия се сегмент на софтуера. С потенциални глоби, достигащи 10% от годишния световен оборот, Брюксел показва, че е готов да използва най-тежката си артилерия, за да принуди Силициевата долина да се съобрази с европейските представи за „честен пазар“. Тази инерция на регулаторния натиск обаче се сблъсква с напълно различна философия отвъд Океана, където Белият дом вече разглежда подобни мерки като „данък върху американските иновации“.

Следвайки логиката на макроикономическия цикъл, този конфликт е неизбежен етап от зрелостта на технологичния сектор. Ако преди десетилетие основната битка беше за контрол над данните, днес тя е за контрол над „интелигентния интерфейс“ — онзи изкуствен интелект, който ще посредничи между човека и неговите дигитални нужди. Комисарят по конкуренцията Тереза Рибера подчертава, че това не е политика, а защита на потребителите, но в контекста на преговорите за търговски споразумения и глобална сигурност, всеки подобен акт придобива геополитическа тежест. Светът се намира в точка на пречупване, където технологичните стандарти се превръщат в национални интереси, а достъпът до потребителя — в най-ценния ресурс.

Игнорирайки предупрежденията на Вашингтон, Брюксел залага на стратегията за превантивна намеса, за да предотврати превръщането на Meta в абсолютен монополист в AI асистентите чрез WhatsApp. Психологията на пазара в момента е раздвоена между еуфорията от новите технологии и страха от т.нар. „lock-in“ ефект, при който потребителите остават заклещени в една платформа без реална алтернатива. Инвеститорите реагират хладно на новината, съзнавайки, че Meta е свикнала да води дълги правни битки в Люксембург, но също така разбират, че регулаторната обсада на Европа става все по-плътна и скъпа за поддържане.

Подобни случаи тук ни връща към антитръстовите дела срещу Microsoft през 90-те години заради вграждането на Internet Explorer в Windows. Тогава, както и сега, въпросът беше дали една доминираща платформа може да използва пазарната си мощ, за да смаже конкуренцията в съседен сектор. Днес обаче залогът е по-висок, тъй като изкуственият интелект не е просто софтуер, а операционната система на бъдещето. Ако през 2008 или 2012 година битката беше за това кой ще притежава мрежата, през 2026 година битката е за това кой ще управлява смисъла в тази мрежа.

Скритото значение на това събитие не се крие в техническите детайли на API достъпа, а в неговото значение като акт на суверенитет над дигиталното пространство. Реакцията на Meta показва увереност, но тя е подкопана от факта, че WhatsApp вече е официално класифициран като „много голяма онлайн платформа“ под ударите на Акта за цифровите услуги. Това променя психологическия режим от „свободно предприемачество“ към „регулирана комунална услуга“.

Паралелно с това пазарите ще наблюдават как този правен спор ще се отрази на корпоративната стратегия на Meta в момент, когато компанията залага всичко на AI. Инвеститорите ще трябва да решат дали регулаторният риск в Европа е просто цената на бизнеса, или началото на дефрагментация, която ще ограничи глобалния потенциал на американските платформи. Цикълът на технологична експанзия навлиза в етап на „принудителна отвореност“, при който достъпът до потребителската база ще се плаща не само с иновации, но и с отстъпки пред държавните регулатори. В крайна сметка историята на AI няма да бъде написана само с програмен код, а и със законите, които определят кой има право да го изпълнява.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.