Снимка: iStock

Свят, хипнотизиран от прецизността на математическите модели и илюзорното спокойствие на статистическите графики, гласът на Насим Талеб резонира като студен, отрезвяващ душ за консенсуса на Уолстрийт. Неговите тези не представляват просто поредния набор от инвестиционни съвети, а са фундаментална дисекция на фундаменталната човешка неспособност да разберем истинската природа на риска и тежките опашки на вероятностното разпределение. Вместо да губи време в безплодни опити за прогнозиране на следващото движение на лихвите или инфлацията, Талеб предлага радикално нова стратегия за оцеляване в хаоса, базирана на прозрението, че най-разрушителните събития не са тези, които очакваме, а онези, които системно игнорираме поради тяхната статистическа рядкост и липса на исторически прецедент в близкото минало.

Вглеждайки се в привидното спокойствие на текущите пазари, става ясно, че според логиката на Талеб именно в периоди на ниска волатилност се натрупва най-голямата системна ерозия, която остава скрита за невъоръженото око. Настоящият макроикономически цикъл, подхранван от десетилетие на изкуствено ниски лихви и безпрецедентна ликвидност, е създал среда, в която капиталът е спрял да търси стойност и е започнал да преследва единствено инерция. Този процес ерозира основите на икономическата устойчивост, защото когато механизмите за ликвидност внезапно спрат да функционират под тежестта на нов дълг, пазарът открива, че рискът не е абстрактна цифра в Excel, а реално излагане (exposure), което не прощава грешките. При Талеб не е важно колко често твоята теория се оказва вярна в нормални условия, а колко точно ще загубиш в онзи единствен процент от времето, когато реалността реши да се държи екстремно и нелинейно.

Ако до вчера инвеститорите се доверяваха сляпо на корпоративните отчети и уверенията на централните банкери, днес психологията на тълпата изглежда все по-заклещена в капана на „линейното очакване“, което по дефиниция изключва възможността за рязък прелом. Историята обаче е категорична: пазарните промени не следват плавна крива, а се случват с експлозивна скорост, подобно на фазово преминаване на материята. През 1987, 2000 или 2008 година катализаторите бяха коренно различни – от софтуерни грешки до ипотечни деривати – но психологическият модел на последвалия срив остана идентичен: внезапно и пълно изпаряване на доверието в система, която допреди минути се е смятала за непоклатима. Чрез своята концепция за „барабана“ Талеб предлага инвестиционна структура, която игнорира средния път; тя залага на хипер-консервативно запазване на капитала в едната посока и на малки, но потенциално експлозивни залози върху хаоса в другата, признавайки, че средната зона е най-опасното място за един инвеститор.

Лишени от своята естествена способност да се саморегулират чрез малки и здравословни кризи, съвременните финансови пазари напълно са загубили своята „антикрехкост“ – качеството на системите да стават по-силни под натиск. Вместо да позволят на слабите звена да фалират и да освободят ресурс за по-ефективни структури, регулаторните намеси през последните години просто консервираха риска и го трансформираха в държавен дълг. Този трансфер на отговорност създава илюзия за сигурност, но в действителност прави следващото събитие тип „Черен лебед“ много по-разрушително, тъй като вече няма по-голям гръб, на който рискът да бъде прехвърлен. Глобалната финансова система днес напомня на пренатегната пружина, където всяко малко сътресение в геополитиката или енергийните доставки може да се превърне в спусък за неконтролируема верижна реакция.

В текущите пазарни новини не трябва да се търсят самите цифри, а в това как те променят архитектурата на нашите очаквания за бъдещето. Търсенето на логическа „причина“ след настъпването на даден крах е просто психологически механизъм за справяне със страха, докато в действителност сложните системи се разпадат не заради едно конкретно събитие, а заради натрупаната вътрешна неустойчивост. За Талеб най-голямата заплаха е интелектуалната арогантност – вярването, че ако имаме достатъчно данни и мощни компютри, можем да укротим случайността. Реалността обаче е, че пазарът не е машина, която може да бъде поправена, а жив, непредсказуем организъм, който често реагира по начини, които противоречат на всякаква конвенционална икономическа логика.

Оставени на милостта на собствените си когнитивни пристрастия, участниците на пазара трябва да решат дали ще продължат да играят ролята на пуйката, която приема всекидневната грижа на стопанина за доказателство за вечна любов, докато не настъпи навечерието на празника. В крайна сметка, когато еуфорията на бичия пазар неизбежно се сблъска с гравитацията на икономическите цикли, оцеляването ще принадлежи не на най-умните или най-бързите, а на онези, които са изградили портфейлите си така, че да процъфтяват в условия на безпорядък. Цикълът винаги намира начин да изчисти системата от самонадеяността, превръщайки скъпо платеното знание в болезнен, но необходим урок по смирение пред лицето на вечната случайност. Историята не се интересува от нашите надежди, тя се диктува от психологията на масите и неизбежното пречупване на трендовете, които сме смятали за безкрайни.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.