Разпродажбата в софтуерния сектор, която за броени дни изтри близо един трилион долара пазарна стойност от глобалните софтуерни и услуги компании, е по-малко технологична революция и повече класически пазарен сблъсък между нов разказ и стари оценки. Страхът, че изкуственият интелект ще „изяде“ софтуера отвътре, се материализира не чрез фалити или масово изчезване на продукти, а чрез компресия на мултиплите и рязка промяна в начина, по който инвеститорите дисконтират бъдещето. Историята тук не е дали AI е мощен – това вече е очевидно – а дали пазарът не прави прекалено кратък логически скок от „AI автоматизира задачи“ към „AI унищожава бизнес модели“.

Аналогията с появата на GLP-1 лекарствата е показателна. Когато медикаменти за отслабване започнаха да набират популярност, пазарът реагира така, сякаш потреблението на захар, бърза храна и газирани напитки е на път да се срине структурно. Акциите на Coca-Cola и McDonald's бяха подложени на натиск, не защото продажбите им внезапно колабираха, а защото инвеститорите екстраполираха потенциална промяна в поведението до крайност. С времето стана ясно, че ефектът е по-нюансиран: компаниите се адаптират, портфейлите се променят, а бизнесът не изчезва, а еволюира. Днешният AI-страх в софтуера следва същата психологическа траектория.

В основата на текущата разпродажба стои фактът, че големите езикови модели започват да навлизат в т.нар. application layer – зоната, в която софтуерните компании традиционно извличат най-високите си маржове. Инструменти като новите функционалности на Anthropic подхраниха усещането, че „общият“ AI може директно да замести специализирани корпоративни решения. Пазарът обаче подценява две структурни реалности. Първо, корпоративният софтуер не е сбор от отделни функции, а интегрирана система от данни, процеси, регулации и отговорности, изграждани с години. Второ, липсата на домейн-специфични данни и контекст ограничава способността на универсалните AI модели да поемат мисия-критични роли без човешки и софтуерен слой посредник.

Това се вижда ясно в Европа, където софтуерният сектор е по-малко „чисто SaaS“ и по-силно вплетен в реалната икономика. Имена като SAP, RELX и London Stock Exchange Group бяха ударени не защото клиентите им масово се отказват, а защото инвеститорите преоценяват колко устойчиви са техните „ровове“ в свят на бързо напредващ AI. В същото време именно тези компании са сред най-активните интегратори на AI в собствените си продукти – не като заместител, а като усилвател на съществуващите платформи.

Особено показателен е случаят с Endava, чиито акции се търгуват около 5.13 долара, ниво, което отразява почти апокалиптични очаквания за бъдещето на IT услугите. Тук страхът е, че AI ще елиминира нуждата от разработчици, консултанти и интегратори. Реалността е по-сложна: AI ускорява писането на код, но увеличава сложността на архитектурата, сигурността и интеграцията, което запазва нуждата от специализирани екипи. Пазарът обаче в момента ценообразува сценарий, в който търсенето изчезва, а не се трансформира.

Големите глобални имена извън Европа подсилват тази картина. Adobe е близо до многогодишни дъна, въпреки че AI инструментите ѝ са директно вградени в продуктите и разширяват, а не свиват екосистемата ѝ. Изказванията на NVIDIA, че идеята AI да „замести“ софтуера е нелогична, звучат контраинтуитивно за пазар, фокусиран върху краткосрочния шок, но логиката е ясна: AI е слой, а не крайна точка.

По-дълбокият риск, който инвеститорите усещат, не е технологичен, а оценъчен и цикличен. Софтуерният сектор дълго време беше третиран като „квази-облигация“ с растеж – високи мултипли, стабилни приходи и предвидими маржове. AI внезапно направи тези прогнози по-малко линейни и извади бъдещето извън стандартния три- до петгодишен хоризонт на моделиране. Резултатът е не паника за приходи днес, а отстъпление от увереността за утре.

Исторически подобни епизоди рядко завършват с изчезване на цели индустрии. По-често те водят до болезнена, но продуктивна реорганизация – нови продукти, различно ценообразуване и по-тясна връзка между софтуера и реалната стойност за клиента. Както при GLP-1 лекарствата, първата реакция е страх от унищожение, а втората – адаптация. Европейският софтуерен сектор вече е във втората фаза на технологично ниво, но пазарът все още е заседнал в първата на психологическо.

В крайна сметка сегашният спад изглежда по-скоро като криза на очакванията, отколкото като криза на бизнеса. AI променя начина, по който софтуерът се създава и използва, но не отменя нуждата от него; той пренарежда веригата на стойността, без да я унищожава. Несигурността остава висока, защото времевият хоризонт е неясен, но самият страх, който доминира днес, носи всички белези на познат пазарен модел: първо идва шокът, после адаптацията, а едва накрая – новото равновесие.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.