Снимка: iStock

Парадоксът на американската политическа машина се крие в нейната способност да функционира най-ефективно едва когато бъде притисната до стената от собствените си противоречия. Настоящият епизод с частичното спиране на работата на правителството (shutdown) не е просто поредният бюджетен спор, а по-скоро симптом на дълбокото преструктуриране на политическия авторитет във Вашингтон. Когато Камарата на представителите най-накрая направи решителната процедурна крачка към приемането на пакета за финансиране, договорен между Доналд Тръмп и демократите в Сената, тя не просто гласува за разплащателни ведомости, а призна новата реалност, в която центробежните сили на партийната идеология отстъпват пред прагматизма на изпълнителната власт. Иронията тук е видима: президентът, който често е определян като разрушител на статуквото, в момента действа като единствената спойка, способна да предотврати административен колапс.

Търсейки изход от патовата ситуация, пазарите реагираха със специфично хладнокръвие, което подсказва, че рискът от дългосрочна парализа вече е калкулиран и отхвърлен като малко вероятен. Въпреки че данните за заетостта бяха временно застрашени от забавяне, а ключови министерства като Държавния департамент и Министерството на финансите останаха частично затворени, финансовата система не показа признаци на паника. Инвеститорите са свикнали с този „театър на абсурда“, в който 12:01 часа в събота беше моментът на формалния разрив, но истинската развръзка винаги се случва в последващите 72 часа на политически пазарлъци. Тези 0,7% или 1% колебания в индексите по време на подобни събития са по-скоро шум, отколкото сигнал за промяна в макроикономическия тренд, тъй като ликвидността остава стабилна, а доверието в институционалната рамка на САЩ, макар и разклатено, не е пречупено.

Този вътрешен конфликт подчертава колко крехко е равновесието в година, в която геополитическото напрежение изисква от Вашингтон лидерска предвидимост. Докато централните банки по света следят внимателно инфлационните вектори, една продължителна пауза в работата на американската администрация би създала информационен вакуум, който никой не може да си позволи. Ако до вчера фокусът беше върху лихвените нива, днес той се измества върху способността на най-голямата икономика да управлява собствената си вътрешна сигурност и фискална дисциплина. Тук не става дума за липса на пари, а за липса на консенсус как те да бъдат изразходвани, което е класически белег за късен етап на политическия цикъл, напомнящ за напрежението от 2012 и 2018 година, когато бюджетът се превърна в заложник на социални и гранични политики.

Психологическият профил на този шътдаун е по-различен от предишните, тъй като в него липсва типичната еуфория на противопоставянето. Вместо това виждаме умора – както у законодателите, така и у пазарните участници. Страхът от електорално наказание предвид наближаващите избори принуди дори най-крайните консерватори да преосмислят позициите си под „чука“ на партийната дисциплина. Този психологически завой от идеологическа чистота към тактическо отстъпление е важен сигнал за пазарите: прагматизмът все още е жив, дори ако е маскиран под формата на силен натиск от Белия дом. Колективното настроение на инвеститорите в момента е по-скоро на облекчение, че системата не се е счупила, отколкото на радост от постигнатия компромис, което оставя място за скрита волатилност, ако финалното гласуване поднесе изненада.

Историята тук не е самият бюджетен факт, а неговото значение за капацитета на управление в една силно поларизирана среда. Предишни цикли са ни учили, че пазарите често игнорират политическия шум, докато той не започне да пречи на реалния паричен поток – в този случай забавянето на данъчния сезон и докладите на Министерството на труда бяха червената линия. Когато президентът призова за приемане на мярката „незабавно“ и „без промени“, той не просто поиска бюджет, а се опита да затвори кутията на Пандора, която самият политически процес отвори след инцидента в Минеаполис и последвалите искания за имиграционни реформи.

Оставени без избор, пазарите сега трябва да преценяват дали това споразумение е трайна стабилизация или само временно примирие до следващия критичен срок през септември. Рискът, който не бива да се подценява, се крие във факта, че всяко следващо „залепване“ на пукнатините в бюджетния процес става все по-трудно и по-скъпо от политическа гледна точка. Ако демократите и републиканците продължат да използват функционирането на държавата като разменна монета за специфични законодателни искания – от body-камери до емиграционни квоти – институционалният риск ще започне да тежи повече от макроикономическите показатели.

Цикълът влиза в нов етап, в който фискалната политика на САЩ ще бъде заложник на постоянна политическа калкулация, а не на икономическа логика. Инвеститорите ще трябва да се научат да филтрират шума от Капитолия, съзнавайки, че истинската новина не е в числата на разходите, а в промяната на психологическия режим на управление. Пазарът не търси съвършенство в бюджетната рамка, а минимална увереност, че машината ще продължи да се движи, дори и с поскърцване. В последна сметка, стабилността на една суперсила се измерва не чрез липсата на конфликти, а чрез способността ѝ да ги разрешава точно преди те да станат необратими.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.