Снимка: iStock

През последните няколко години инвеститорите живеят в свят, в който растежът изглежда като единствената валута, която има значение. Изкуственият интелект, космическите технологии, облачните услуги и следващото поколение софтуерни компании се превърнаха в магнит за капитал. Всеки нов технологичен лидер бива посрещан с очаквания за експоненциален растеж, а всяка история, обещаваща революция, получава оценки, които преди десетилетие биха изглеждали абсурдни. Именно в такава среда прогнозата на Илон Мъск, че SpaceX може да достигне 1 трилион долара годишни приходи до края на десетилетието, беше възприета от мнозина не като фантазия, а като реалистична цел.

Проблемът е, че историята на капиталовите пазари рядко подкрепя подобни очаквания. За да достигне подобно ниво на приходи, SpaceX ще трябва да поддържа годишен темп на растеж от над 120% в продължение на пет последователни години. Това не е просто амбициозна цел. Това е темп на експанзия, който почти няма аналог сред компаниите с подобен мащаб. За сравнение, приходите на компаниите в индекса S&P 500 са нараствали средно с малко над 4% годишно от върха на интернет балона през 2000 година до днес. Разбира се, някои компании успяват да растат значително по-бързо от пазара. Въпросът е, че повечето инвеститори систематично надценяват способността си да разпознават тези компании предварително.

Тук се появява една неудобна истина, която Уолстрийт предпочита да игнорира. Изследвания върху американския пазар показват, че високият растеж рядко е устойчив за дълги периоди от време. Компаниите, които днес растат по-бързо от средното, често се връщат към средните темпове много по-бързо, отколкото инвеститорите очакват. В редица академични изследвания вероятността успешно да се идентифицира следващата голяма звезда е сравнявана с хвърляне на монета. Това не означава, че бъдещи победители не съществуват. Означава, че пазарът е склонен да плаща прекалено висока цена за възможността да ги притежава.

Именно тук се крие интересният контрапункт на днешната еуфория. Докато огромна част от капитала се влива в компаниите, свързани с изкуствения интелект и технологичния растеж, редица традиционни бизнеси се търгуват на оценки, които предполагат продължителна стагнация или дори структурен упадък. Някои от тези компании действително са изправени пред предизвикателства. Други обаче може да се окажат жертва на прекомерен песимизъм.

Погледът към списъка с най-пренебрегваните компании разкрива интересна картина. Pfizer се търгува при форуърдно P/E под 9. Devon Energy и EOG Resources се оценяват на около 8 пъти бъдещите си печалби. Capital One, Unum и редица индустриални компании се движат около едноцифрени или ниски двуцифрени оценки. Средното форуърдно P/E на тази група е приблизително 11.8, което е почти наполовина по-ниско от това на широкия американски пазар.

Това само по себе си не е причина за покупка. Ниските оценки понякога са напълно заслужени. Инвеститорите обаче често забравят, че възвръщаемостта не зависи само от качеството на бизнеса, а и от разликата между очакванията и реалността. Когато всички очакват една компания да доминира бъдещето, тя трябва непрекъснато да надминава вече огромните очаквания. Когато всички са убедени, че даден бизнес е безинтересен или обречен, дори умерено подобрение може да доведе до значително преоценяване.

Историята е изпълнена с подобни примери. В началото на 2000 година инвеститорите преследваха интернет компаниите, докато традиционните индустрии бяха почти забравени. През следващото десетилетие именно така наречените „стари икономики“ донесоха значително по-добра възвръщаемост от технологичните лидери на дотком ерата. Подобна динамика се наблюдава и след финансовата криза, когато енергийните и индустриалните компании се превърнаха в едни от най-добре представящите се сегменти на пазара след период на масово отписване.

Европейският пазар предлага още по-ярък пример за тази логика. Докато американските инвеститори плащат премии за растеж и технологични истории, редица европейски индустриални лидери продължават да се търгуват при значително по-ниски оценки. Компании като ASML, Siemens Energy, Schneider Electric или дори редица банки и застрахователи преминаха през периоди, в които пазарът подценяваше способността им да генерират устойчив растеж. Именно там често се формираха най-интересните възможности за дългосрочните инвеститори.

Това не означава, че инвеститорите трябва да избягват растежа или да продават технологичните лидери. По-скоро означава, че най-големите възможности рядко се намират там, където са насочени прожекторите. Когато една компания вече е в центъра на всяка инвестиционна дискусия, голяма част от добрите новини обикновено са отразени в цената. Истинската асиметрия често се появява там, където очакванията са ниски, но реалността започва да се подобрява.

Парадоксът на капиталовите пазари е, че най-добрите компании невинаги са най-добрите инвестиции. Понякога най-добрите инвестиции са добри компании, които временно са изгубили популярността си. Именно затова днешните „губещи“ заслужават внимание. Не защото задължително ще се превърнат в следващите победители, а защото пазарът вече е заложил твърде малко надежди в тях. А в инвестирането най-големите печалби често се раждат не от това да бъдеш прав за бъдещето, а от това да бъдеш по-малко песимистичен от останалите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.