Снимка: iStock

Когато една държава предлага на пазара дълг, който ще бъде изплатен след четири десетилетия, тя не продава просто ценни книжа, а вяра в оцеляването на своята фискална система през следващите поколения. Проведеният в сряда аукцион на 40-годишни японски държавни облигации се превърна в неочакван лакмус за търпението на глобалния капитал, привличайки най-силното търсене от март насам. Това не е просто поредната успешна продажба, а стратегическо „успокояване“ на пазарите след периода на безпрецедентна нестабилност, предизвикан от фискалните обещания на премиера Санае Такаичи. Парадоксът тук е явен: въпреки плановете за мащабни данъчни облекчения, които теоретично би трябвало да плашат кредиторите, високата доходност от 3.915% се оказа достатъчно изкусителна стръв за институционалните играчи, търсещи убежище в свят на пренастроени валутни очаквания.

Разглеждайки данните в макро рамка, виждаме как доходността по 40-годишните книжа се оттегли с 2 базисни пункта, отдалечавайки се от историческия връх от 4.215%, достигнат едва преди седмица. Коефициентът на покритие (bid-to-cover ratio), който е основният термометър за апетита на инвеститорите, се повиши до 2.76 – над средното за последната година. Тези цифри обаче не бива да се четат като пълно възстановяване на доверието, а по-скоро като тактическо препозициониране. Гиганти като Meiji Yasuda Life Insurance и PIMCO вече бяха сигнализирали, че свръхдългият дълг на Япония изглежда атрактивен на тези нива, но истинският тест за ликвидността ще дойде следващата седмица с аукционите на 10 и 30-годишните облигации.

Психологията на пазара в момента е белязана от „принудителен оптимизъм“, докато инвеститорите балансират между атрактивната доходност и политическия риск от предстоящите избори на 8 февруари. Има усещане за умора от волатилността, но и за нарастващо безпокойство относно фискалната дисциплина на Токио. Когато правителството обмисля премахване на данъка върху продажбите на храни за две години, това неизбежно повдига въпроса кой ще плати сметката в дългосрочен план. Пазарите не реагират на самите обещания, а на потенциалния „вакуум в търсенето“, който би възникнал, ако инвеститорите решат, че дългът на Япония става твърде евтин за поддържане.

Историята ни напомня за цикли, в които Япония е изглеждала непоклатима, само за да се окаже в капана на собствената си демографска и дългова тежест. Настоящата ситуация напомня на моментите на пречупване от миналото, когато Bank of Japan бе принудена да интервенира агресивно, за да предотврати разпада на пазара на облигации. Истинската новина тук не е в успешния аукцион, а в неговото значение като временен стабилизатор в една система, която се намира под огромен натиск от поевтиняващата йена и растящите разходи за обслужване на 7-трилионния пазар на дълг.

Докато политическите сили се борят за влияние, инвеститорите ще трябва да решат дали днешната доходност е справедлива цена за поемането на риск, който се простира до 2066 година. Цикълът навлиза в нов етап, в който пазарът няма да търси просто печалба, а гаранции за политическа стабилност, които в момента изглеждат дефицитни. В крайна сметка, графиките на доходността следват психологията на изборния ден, а истинският финал на тази драма ще бъде написан едва след като се изясни кой ще държи ключовете за държавната хазна в Токио.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.