Снимка: iStock

В продължение на половин век магията на Давос се градеше върху неговата недостъпност – снежна крепост, където глобалният елит можеше да прекроява света, безопасно изолиран от неговите несъвършенства. Но предложението на Лари Финк, временният сълидер на Световния икономически форум (WEF), срещите да се преместят ротационно в градове като Детройт, Дъблин или Джакарта, не е просто логистична реорганизация или опит за освежаване на бранда. Това е признание за фундаментална промяна в архитектурата на властта. Идеята, че „планината трябва да слезе на земята“ – препратка към Томас Ман, която Финк използва неслучайно – сигнализира края на епохата, в която решенията се спускаха отгоре надолу, и началото на период, в който легитимността на елитите зависи от физическото им присъствие на „бойното поле“ на икономиката.

Докато местната икономика на швейцарското градче трепери пред перспективата да загуби годишните приходи от 66 милиона долара, истинският залог тук е далеч по-висок от оборота на хотелите и баровете. Изброяването на потенциални локации като Буенос Айрес и Детройт не е географска случайност, а карта на новите центрове на триене и растеж. Финк, като главен изпълнителен директор на най-голямата компания за управление на активи в света, разбира по-добре от всеки друг, че капиталът вече не търпи вакуум и изолация. В свят, където популизмът и икономическото недоволство са водещи политически сили, провеждането на срещи в луксозен алпийски курорт се превръща от символ на престиж в мишена за критика. Преместването на форума е опит за детоксикация на имиджа на „Давос“, който през последните години, особено след оттеглянето на Клаус Шваб, бе подложен на обсада от конспиративни теории и обвинения в елитаризъм.

Наблюдавайки този процес през макроикономическата призма, виждаме опит за синхронизация с новия глобален цикъл на деглобализация и решоринг (връщане на производства). Ако допреди десетилетие мантрата беше „светът е плосък“ и капиталът нямаше родина, днес индустриалната политика се завръща с пълна сила в места като Детройт, а новите потребителски пазари се формират в Джакарта. Предложението на Финк е стратегически ход за запазване на релевантността на форума в свят, който става все по-многополюсен. Швейцария, която десетилетия наред капитализираше неутралитета си като домакин на глобалната дипломация, може да се окаже жертва на собствения си успех – в новата реалност неутралността често се тълкува като липса на ангажираност, а статичността се наказва от динамиката на пазарите.

Психологическият ефект от подобно решение би бил сеизмичен за самовъзприятието на глобалния елит. Изоставянето на „свещената земя“ в Алпите ще принуди участниците да се сблъскат с реалността на градската среда, инфраструктурните проблеми и социалното неравенство, които често са само абстрактни теми в конферентните зали на Давос. Това е преход от режим на „дискусия“ към режим на „наблюдение“. Инвеститорите и политиците усещат, че старият консенсус е мъртъв и че за да оцелеят в новата среда, трябва да демонстрират, че не просто управлява, а че „слушат“. Страхът от това да изглеждат откъснати от реалността (out of touch) днес е по-силен от желанието за ексклузивност.

Търсейки исторически паралел, можем да си спомним 2002 година, когато форумът се премести в Ню Йорк като знак на солидарност след атентатите от 11 септември. Тогава обаче това беше еднократен жест на емпатия; днес говорим за структурна необходимост. Ситуацията напомня и на пътуващите кралски дворове в Средновековието, които са се местили от замък в замък, за да утвърждават властта си над различни територии. В съвременния финансов феодализъм, „кралете“ на капитала осъзнават, че не могат да управляват ефективно само от една точка, колкото и удобна да е тя. Това е признак, че глобализмът в стария си вид – централизиран и хомогенен – отстъпва място на един по-фрагментиран, но и по-адаптивен модел.

В крайна сметка, пазарът на идеи, подобно на финансовите пазари, се нуждае от ликвидност и движение, за да не стагнира. Ако Давос остане просто географско понятие, той рискува да се превърне в музей на една отминала епоха. Финк, със своя прагматизъм на инвеститор, залага на тезата, че истинското влияние днес не се кове на върха на планината, а в калта и шума на градовете, където се създава реалната стойност. Бъдещето на форума ще зависи не от това колко шампанско се лее в швейцарските шалета, а от това колко адекватно може да отговори на въпросите, задавани по улиците на Детройт и Буенос Айрес.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.