Снимка: iStock

Привидният хаос на пазарите често прикрива дълбока, почти механична логика, която става видима само при по-внимателен поглед. В среда, в която заглавията са доминирани от страхове за „AI балон“, Andreessen Horowitz избира да не се оттегля, а да пренасочи агресивно своите ресурси. Новият фонд от 1.7 милиарда долара, който се добавя към съществуващите 1.25 милиарда, не е просто поредната инжекция от ликвидност, а стратегическа теза. Вместо да преследва бляскави потребителски приложения с неясен бизнес модел, фирмата залага на „водопроводната инсталация“ на изкуствения интелект – софтуер за кодиране, фундаменти за сигурност и мрежови инструменти. Това не е просто инвестиция, а опит да се идентифицират онези структурни елементи, без които цялата надстройка на AI би била невъзможна.

Решението за разширяване на инфраструктурния фонд идва в момент на забележителни вътрешни успехи, които изглежда оправдават неконвенционалния подход. Данните показват, че стартъпът за кодиране Cursor, подкрепен от a16z, вече е оценен на близо 30 милиарда долара – скок от 400 милиона само за една година. Вграждайки тези факти в по-големия разказ, виждаме как Salesforce придобива Regrello, а Stripe поглъща Metronome – все компании от портфолиото на фонда, фокусирани върху технически купувачи. Всичко това се случва на фона на оценки, които Мартин Касадо, водещият партньор във фонда, определя като „луди“, но същевременно настоява, че търсенето на изчислителна мощ и реалното използване на софтуера са напълно легитимни.

Докато масовият фокус остава прикован върху гигантските центрове за данни и дефицита на чипове, макро рамката на този цикъл подсказва промяна в динамиката на ликвидността. Централните банки и глобалните инвеститори започват да търсят „доказателство за работа“ в AI сектора – не само обещания за бъдещето, но и инструменти, които повишават продуктивността тук и сега. Тук се крие парадоксът на текущия момент: докато пазарът се колебае дали не сме на върха на еуфорията, Andreessen Horowitz купува „билети“ за сцената на инфраструктурата, вярвайки, че дори приложенията да се сринат, инструментите за тяхното изграждане ще запазят своята стойност. Това е позициониране, което отчита риска от свръхпредлагане в определени ниши, но залага на незаменимостта на техническата основа.

Въпреки че скептиците продължават да чертаят паралели с дотком краха от края на миналия век, психологията на инвеститорите в този сегмент е коренно различна. Днес липсва онази наивна еуфория, която задвижваше Pets.com; вместо това виждаме прагматичен страх от пропускане (FOMO), но комбиниран с почти болезнен фокус върху техническата експертиза. Самият Мартин Касадо, бивш изследовател от Станфорд и софтуерен инженер, олицетворява тази промяна в психологическия режим на Силициевата долина – преминаването от банкери към програмисти, които управляват капитал. Пазарът вече не вярва на презентации, той вярва на работещ код и реално натоварване на графичните процесори, което създава усещане за „реална магия“, способна да оправдае дори най-смелите оценки.

Изучавайки миналите технологични цикли, неизбежно стигаме до аналогия с началото на 2000-те години, когато след пукането на балона оцеляха не тези, които обещаваха интернет портали, а тези, които изградиха инфраструктурата за облачните услуги и мобилните комуникации. Както тогава VMware (бившата компания на Касадо) революционизира начина, по който използваме хардуера, така и днес компании като World Labs или Cursor се опитват да пренапишат правилата на софтуерното инженерство. Разликата е в темпото – ако в миналото бяха необходими десетилетия за постигане на мащаб, днес цикълът от „семенно финансиране“ до „десетмилиардна оценка“ се случва в рамките на месеци, което прави рискът от грешка много по-скъп.

Паралелно с това, централната теза на този нов милиарден залог е, че историята тук не е самият капитал, а неговото превръщане в интелектуална собственост, която диктува правилата на играта. Бен Хоровиц подчертава, че представянето на фонда трябва да се оценява в десетилетен хоризонт, но признава, че това е един от най-силните стартъпи, които е виждал. Основната истина обаче остава скрита в детайлите: победата в AI надпреварата вероятно няма да принадлежи на тези, които имат най-големите модели, а на тези, които контролират инструментите, чрез които тези модели взаимодействат с реалния свят. Пазарът е в процес на преоценка на приоритетите си, преминавайки от етапа на „какво е възможно“ към етапа на „как да го направим мащабируемо“.

Цикълът влиза в нов етап, в който оцеляването ще зависи не от маркетинговата стратегия, а от дълбочината на технологичния стек. В крайна сметка, графиката на успеха в AI сектора вероятно ще последва психологията на ранните осиновители на интернет – първоначално отхвърляне, последвано от масово приемане на инфраструктурата, която днес смятаме за даденост.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.