Снимка: iStock

В епоха, доминирана от разговори за „облачни“ технологии и безтегловни алгоритми, физическата реалност напомня за себе си с брутална сила. Парадоксът на дигиталната революция е, че тя зависи изцяло от най-старите индустриални основи, а медта – този тих гръбнак на електрификацията – се превръща в най-критичната точка на пречупване. Докладът на S&P Global не е просто поредната пазарна прогноза, а предупреждение за сблъсък между експоненциалното търсене на технологиите и линейната, тежка природа на минното дело. Светът се опитва да построи нова енергийна и дигитална инфраструктура, но геологията и времето за разработка на мини отказват да сътрудничат с темпото на Силициевата долина.

Въпреки че цените на Лондонската метална борса вече преминаха психологическата граница от $13,000 за тон, истинската история се чете между редовете на дългосрочните модели. S&P прогнозира, че търсенето ще нарасне до 42 милиона тона до 2040 г., водено от „новата триада“ – електромобили, центрове за данни и военно оборудване. Още по-тревожен е фактът, че предлагането се очаква да достигне своя пик от 33 милиона тона още през 2030 г., след което да започне плато или спад. Този потенциален дефицит от близо 10 милиона тона – дори при оптимистични сценарии за рециклиране – не е просто пазарна дупка; това е пропаст, която може да забави глобалния икономически растеж.

Паралелно с това, макроикономическата рамка се променя фундаментално, преминавайки от глобализация към ресурсна сигурност. Ако преди три години никой не слагаше AI центровете за данни и хуманоидните роботи в уравнението за суровините, днес те са новият "черен лебед" на търсенето. Очаква се само тези нови сектори, заедно с отбраната, да добавят 4 милиона тона годишно потребление до 2040 г. Това създава натиск върху веригите за доставка, който се усложнява от геополитическото напрежение и протекционизма – фактори, които превръщат медта от стока в стратегически актив на националната сигурност, подобно на петрола през 20-ти век.

Търсейки убежище от инфлацията и несигурността, пазарните участници демонстрират класическа промяна в психологията – от "just-in-time" (точно навреме) към "just-in-case" (за всеки случай). Натрупването на запаси в САЩ преди евентуални мита от администрацията на Тръмп е само повърхностен симптом на по-дълбок страх: страхът, че физическият ресурс няма да бъде наличен, когато е нужен. Емоцията на пазара вече не се движи само от индустриалните поръчки, а от спекулативното очакване, че медта е "нефтът на новото поколение", което води до изкривявания в ценообразуването и повишена волатилност.

Ако върнем лентата назад към началото на 2000-те години, ще видим сходна динамика при възхода на Китай. Тогава урбанизацията на Поднебесната империя изсмука всички налични суровини и предизвика "суперцикъл". Разликата днес е в сложността на търсенето – то не идва само от строителство на мостове и сгради, а от високотехнологични сектори, които са много по-малко чувствителни към цената на суровината. Това прави текущия цикъл по-устойчив и по-труден за пречупване, тъй като нуждите на отбраната и AI не се влияят лесно от лихвените проценти на централните банки.

Истинската новина тук не е цената днес, а структурната невъзможност на предлагането да реагира бързо на технологичните амбиции.В крайна сметка, пазарът ще трябва да намери ново равновесие, но то няма да бъде безболезнено. Както отбелязва Даниел Йергин, високите цени не са гарантирани да останат на "стабилно плато", но те са необходимият сигнал за стимулиране на нови инвестиции или за намиране на заместители. Историята на суровините ни учи, че най-добрият лек за високите цени са самите високи цени, които убиват търсенето или раждат иновации. Бъдещето принадлежи на тези, които разбират, че в света на AI и роботиката, най-ценният актив може да се окаже не кодът, а медният кабел, който го захранва.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.