Снимка: iStock

Пазарната 2026 година започва не просто с оптимизъм, а с демонстрация на инерция, която едновременно радва и предупреждава. Когато водещите азиатски технологични индекси отварят годината с ръст, воден от производителите на чипове и компаниите, свързани с изкуствения интелект, това не е просто поредният борсов скок, а симптом на един много по-дълбок и сложен процес на капиталова концентрация. Зелените вълни на екраните в Сеул и Хонконг разказват история за устойчивостта на технологичния разказ, но под повърхността на тази ликвидна еуфория започват да се оформят пукнатините на така наречения „късен цикъл“. Инвеститорите, макар и все още купуващи, навлизат във фаза на изострена бдителност, осъзнавайки, че лесните пари от началната фаза на AI революцията са вече прибрани, а това, което следва, е битка за ефективност в среда на насищане.

Числата, макар и впечатляващи, трябва да се четат не като статични факти, а като част от динамичен поток на очакванията. Южнокорейският бенчмарк Kospi достигна рекордни нива, теглен нагоре от Samsung Electronics, която също беляза исторически връх, докато в Китай технологичните акции скочиха с над 4% на фона на ентусиазма около DeepSeek и новите листинги. Но тези движения не съществуват във вакуум; те стъпват върху основата на масивния 47-процентов ръст на технологичния индекс MSCI Asia Pacific през изминалата 2025 година. Именно тук се крие парадоксът – силните исторически резултати, вместо да носят успокоение, сега действат като източник на напрежение, тъй като пазарът осъзнава, че поддържането на такова темпо изисква не просто добри новини, а перфектно изпълнение на корпоративните стратегии.

В макроикономически план светът се намира в деликатна точка, където ликвидността все още е налична, но цената ѝ и посоката ѝ стават все по-непредсказуеми. Стратезите, като Хомин Лий от Lombard Odier, описват настоящия режим като такъв с „по-висока възвръщаемост и по-висока волатилност“ – класическата дефиниция за зрял бичи пазар, който наближава своя пик или трансформация. Това не означава непременно край на растежа, но сигнализира, че пазарът вече не прощава грешки. Централните банки и глобалните капиталови потоци създадоха среда, в която технологичният сектор се възприема като единственото спасително убежище за растеж, но когато един сектор поеме тежестта на целия пазарен оптимизъм, рискът от корекция при най-малкото разочарование нараства експоненциално.

Психологията на пазара в момента е странна смесица от FOMO (страх от пропускане) и умора. Инвеститорите са в състояние на когнитивен дисонанс – от една страна, никой не иска да залага срещу AI революцията, особено когато вижда опашки от нови листинги като чип-подразделението на Baidu; от друга страна, техническите индикатори крещят „свръхкупено“. Тази емоционална амбивалентност създава пазар, който е склонен към резки движения в двете посоки. Еуфорията е видима в желанието да се купува всеки спад, но страхът прозира в селективността – вече не се купува всичко, което има „тех“ в името си, а се търсят конкретни доказателства за печалби и устойчивост.

Историческите аналогии тук са неизбежни и поучителни. Ситуацията напомня на късните етапи на дот-ком балона или дори на по-скорошните цикли от 2021 година, когато valuations (оценките) изглеждаха оправдани само през призмата на бъдещ, почти безкраен растеж. Разликата днес е в реалните приходи, генерирани от AI сектора, но структурата на пазарното поведение остава същата: тълпата се опитва да изцеди последните капки от възходящия тренд, преди музиката да спре. Тогава, както и сега, оптимизмът се подхранваше от идеята, че "този път е различно", но икономическата гравитация винаги напомня за себе си чрез физически ограничения.

В този контекст, основната теза не е дали AI е бъдещето, а как пазарът ще оцени пречките пред това бъдеще. Фокусът се измества от софтуерните мечти към хардуерните реалности – и тук не става въпрос само за графични процесори. Появяват се нови тесни места (bottlenecks), свързани с енергия, физическа инфраструктура и специализирани чипове (ASIC), които могат да забавят темпото на растеж. Инвеститорите започват да осъзнават, че експоненциалната крива на технологиите рано или късно се сблъсква с линейните ограничения на физическия свят. Това е моментът, в който историята за „безкрайния растеж“ се сблъсква с реалността на изпълнението.

Въпреки рисковете, Азия запазва един скрит коз – оценките на компаниите тук все още изостават значително от тези на американските им аналози. Това създава възможност за „догонваща търговия“, която може да удължи живота на ралито, дори ако в САЩ се наблюдава охлаждане. Но този аргумент за „по-евтина оценка“ често е нож с две остриета; понякога евтиното е такова с причина. Предстоящите финансови резултати на гиганти като Samsung ще бъдат лакмусът, който ще покаже дали оптимизмът е подплатен с фундамент или е просто инерция от миналото.

Пазарът навлиза в режим, в който няма нужда от перфектни данни, за да расте, но има нужда от ясна история, за да не се срине. А историята днес е, че макар технологичната революция да продължава, лесната част от цикъла приключи. Инвеститорите вече не са просто зрители на шоуто, а съдии, които ще наказват жестоко всяко разминаване между обещания и реалност, превръщайки 2026 година в тест не за иновациите, а за издръжливостта на капитала в условия на прегряване.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.