Снимка: iStock

Пазарът често се подхлъзва по повърхността на числата, но в случая с драстичното свиване на дела в Amazon с над 75% и едновременното влизане в The New York Times Co., ние не виждаме просто продажба на растеж срещу покупка на традиция. Това е признание, че в свят, преситен от алгоритмична скорост и изкуствен интелект, дефицитният актив вече не е логистичната мощ, а доверието и интелектуалният монопол. През 2019 г. Бъфет се самобичуваше, че е бил „идиот“, задето не е купил Amazon по-рано, но днешното му решение да остави едва 2,3 милиона акции от технологичния гигант подсказва, че еуфорията около неограничения мащаб на електронната търговия е отстъпила място на по-хладна преценка за маржовете и наситеността.

В среда на глобална несигурност и променяща се ликвидност, Berkshire избира да се окопае в сектори с доказана ценова мощ и предвидими парични потоци. Увеличаването на позициите в Chevron и застрахователния лидер Chubb до съответно 6,5% и 8,7% е класически защитен ход, който кореспондира с края на цикъла на евтините пари. Докато Apple и Bank of America продължават да бъдат „подрязвани“ за поредно тримесечие, конгломератът ясно сигнализира, че при настоящите оценки рискът от разочарование при технологичните лидери надвишава потенциала за растеж. Колективната психика на инвеститорите в момента е разпъната между страха от пропусната полза (FOMO) в AI сектора и умората от високите мултипликатори, а Бъфет, както често е правил през 1974 или 2000 г., просто излиза от стаята, преди светлините да угаснат.

Инвестицията от 352 милиона долара в The New York Times връща спомена за златните години на Бъркшър, когато вестниците бяха „непревземаеми крепости“ с ров около тях. Днес този ров не е от хартия, а от цифрови абонаменти и лоялност, които са имунизирани срещу инфлационния натиск по начин, по който търговията на дребно не е. Историческата аналогия тук е неизбежна – това е завръщане към философията, че в моменти на технологична трансформация печелят тези, които притежават съдържанието, а не само тръбите, по които то тече. След като през 2020 г. Бъфет обяви вестникарския бизнес за „приключен“, днешният му завой е признание, че елитните брандове са единственото изключение в една иначе загиваща индустрия.

Истинската новина тук не е цифрата в 13F отчета, а неговото дълбоко психологическо значение за прехода на властта към Грег Абел. Пазарът ще трябва да реши дали този ход е последното „сбогом“ на една стара школа, или е пророческо предупреждение, че технологичният цикъл навлиза в етап на изтощение, където кешът и суровините отново ще бъдат крале. Реакцията на акциите на The New York Times, които скочиха с над 10% след обявяването на новината, показва колко силно е все още доверието в интуицията на Бъфет, дори когато той се движи срещу течението на модерността. В крайна сметка, историята на пазарите не се пише от тези, които следват тренда, а от тези, които имат търпението да изчакат неговото пречупване.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.