Снимка: iStock

Среброто не просто коригира цената си в началото на тази седмица; то напомни на инвеститорите, че гравитацията съществува дори в най-агресивните бичи пазари, където емоцията често изпреварва логиката. След като проби психологическата и историческа бариера от $80, достигайки за кратко до $84 за тройунция, белият метал рязко смени посоката, регистрирайки спад от над 5%. Това движение обаче не е изолиран инцидент на пазарна слабост, а по-скоро симптом на екстремна волатилност, породена от рядко срещана комбинация: структурен физически дефицит, насложен върху нажежена до червено спекулативна среда. Пазарът на сребро, често наричан „лудият братовчед“ на златото, за пореден път демонстрира своята двойнствена природа – способността да генерира еуфория и страх в рамките на една търговска сесия.

Числата разказват историята на пазар, който се опитва да намери новия си баланс след вертикално изкачване. Въпреки че спадът изглежда драстичен, той идва на фона на година, която се очертава като най-силната за метала от 1951 г. насам. Докато златото, платината и паладият също достигнаха рекордни върхове, подкрепени от по-слабия долар и геополитическите трусове от Венецуела до Нигерия, среброто се отличи със своята реактивност. Индексът на относителната сила (RSI) достигна нива над 76, което технически сигнализира за „прекупен“ пазар – състояние, при което корекцията е не просто възможна, а необходима за здравословното продължение на тренда. В този контекст, решението на CME Group да повиши маржините за фючърсните договори върху среброто действа като необходима спирачка, целяща да охлади прегрялата търговия и да изчисти част от „пената“ на спекулативния капитал.

В по-широката макроикономическа рамка, настоящото движение е резултат от глобалното пренареждане на ликвидността. Три последователни намаления на лихвените проценти от страна на Федералния резерв създадоха попътен вятър за активите, които не носят лихва, като същевременно отслабиха долара – ключов катализатор за поскъпването на металите. Но докато макро рамката е благоприятна, пазарната психология започна да проявява признаци на мания. Коментарът на Илон Мъск в социалната мрежа X относно китайските експортни ограничения подейства като искра в барутен погреб. Макар че ограниченията на Пекин са известни от месеци и засягат предимно експорта, а не вътрешното потребление на най-големия ползвател на сребро в света, реакцията на пазара показа колко чувствителни са инвеститорите към наратива за недостиг. Това е класически пример за пазар, воден от „FOMO“ (страх от пропускане), където новините се тълкуват избирателно, за да подкрепят възходящия тренд.

Ситуацията напомня на историческите върхове от 2011 година или дори на епизода с братята Хънт, но с една съществена, модерна разлика – индустриалната необходимост. Днес среброто не е само монетарна застраховка; то е критичен компонент в зелената енергия (соларни панели) и инфраструктурата за изкуствен интелект. Този двоен двигател създава това, което анализаторите наричат „генерационен балон“. За разлика от златото, където в Лондонските трезори отлежават резерви за милиарди, готови да бъдат заети при нужда, пазарът на сребро е по-плитък и по-уязвим на шокове. Запасите в Шанхай са на най-ниските си нива от десетилетие, а премията за незабавна доставка достига 7% спрямо форуърдните контракти – ясен сигнал, че физическият пазар изпитва реален глад, който хартиените фючърси трудно могат да заситят. Фактът, че новите мини изискват до десет години за разработка, само затвърждава тезата, че предлагането няма как да реагира мигновено на ценовия сигнал.

Едновременно с това, пазарът е в състояние на крехко равновесие, където геополитиката играе ролята на непредсказуем джокер. Ударите на САЩ срещу цели на „Ислямска държава“ в Нигерия и блокадите на танкери във Венецуела добавят слой несигурност, който традиционно насочва капиталите към сигурни убежища. Но истинската новина тук не е самият факт на поскъпването или последвалия спад, а промяната в настроението на тълпата. Инвеститорите вече не търсят просто защита от инфлация; те залагат на структурен разлом в предлагането. Това прави пазара изключително податлив на резки движения в двете посоки, тъй като всеки опит за прибиране на печалби се сблъсква с нови купувачи, които вярват, че „този път е различно“.

В крайна сметка, среброто навлиза в етап, в който цената ще се определя не толкова от икономическите фундаменти на деня, колкото от психологическата издръжливост на държателите на позиции. Корекцията от $84 надолу е здравословен тест за силата на бичия пазар, прочиствайки слабите ръце и охлаждайки прекомерния оптимизъм. Но зад тези цифри стои риск, който не бива да се подценява – когато актив се движи параболично, пътят надолу често е също толкова стръмен, колкото и възходът. Пазарът няма нужда от перфектни данни – той търси ясна история. А историята днес е, че светът иска повече сребро, отколкото може лесно да изкопае, и тази диспропорция ще продължи да генерира турбуленция дълго след като днешните заглавия бъдат забравени.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.