Снимка: iStock

Очакваната среща между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп във Флорида тази неделя не е просто поредният дипломатически рунд, а симптом на навлизането на конфликта в решителна, макар и изключително крехка фаза на развръзка. Това, което наблюдаваме в последните дни на декември 2025 година, е класически пример за преговорна асиметрия, при която публичните заявки за мир се сблъскват с твърдата реалност на терен. Желанието на Киев да „рафинира“ споразуменията със САЩ до максимум преди евентуалното им подписване показва, че за Украйна залогът вече не е само военна победа, а осигуряване на архитектура за сигурност, която да издържи на времето и политическите турбуленции.

Цифрите и процентите в този контекст са повече психологически котви, отколкото точни метрики. Когато Зеленски говори за план, който е „90% готов“, пазарът и наблюдателите трябва да четат между редовете: останалите 10% съдържат 100% от риска. Тези липсващи проценти обхващат най-болезнените въпроси – статутът на Донбас, контролът над Запорожката атомна електроцентрала и механизмите за икономическо възстановяване. Фактът, че Белият дом все още не е потвърдил официално срещата, докато Киев говори за нея като за почти свършен факт, напомня за сложния танц на очакванията, който често предшества големите сделки на финансовите пазари. Това разминаване в комуникацията не е непременно знак за провал, а по-скоро индикатор за интензивен натиск зад кулисите, където всяка дума се мери на везната на геополитическото влияние.

В по-широката макро рамка, светът се намира в точка на бифуркация, където глобалната сигурност се предоговаря в реално време. Включването на европейските лидери, и по-конкретно активната роля на германския канцлер Фридрих Мерц, показва, че Европа осъзнава риска да остане просто наблюдател в сделка, която ще дефинира бъдещето ѝ. Идеята за конферентен разговор между Тръмп, Зеленски и европейските партньори подсказва опит за синхронизиране на трансатлантическия часовник, но и разкрива структурната зависимост на стария континент от американското посредничество. Това не е просто въпрос на дипломация, а на управление на глобалния риск – инвеститорите и правителствата знаят, че всяко споразумение, което не включва гаранции от всички големи играчи, е просто отлагане на следващата криза.

Психологията на момента е наситена с класическата смес от надежда и дълбок скептицизъм. Коментарите от Москва, и по-специално на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, действат като „охлаждащ агент“ върху пазарните и политическите настроения. Твърдението, че плановете на Киев са „радикално различни“ от обсъжданото с Вашингтон, е сигнал, че Русия все още играе играта на максималистичните искания. Това е моментът на „блъфа“ преди свалянето на картите. За инвеститорите и анализаторите това поведение напомня на волатилността преди решение на централна банка – пазарът иска яснота, но получава противоречиви сигнали, които тестват нервите на всички участници. Усещането е за умора от войната, но и за страх от „лош мир“, който може да се окаже по-скъп в дългосрочен план.

Историческият паралел тук е неизбежен и той ни връща към сложните многостранни преговори от края на ХХ век, като Дейтънското споразумение, където картата бе преначертана не на база справедливост, а на база на възможното и устойчивото. Както и тогава, сега виждаме опит за замразяване на конфликт чрез икономически стимули и зони за сигурност, но с мащаб и залог, които са несравнимо по-високи. Технологичните и енергийни аспекти – от ударите по руски рафинерии до атаките срещу украинската енергетика – добавят слой на сложност, който липсваше в миналите десетилетия. Това е напомняне, че съвременната война е хибрид между окопни битки и високотехнологичен икономически натиск.

Истинската новина тук не е самата възможност за среща, а промяната във фокуса: от „победа на всяка цена“ към „сигурност и възстановяване“. Дискусиите за следвоенни избори и референдуми в Украйна, макар и все още теоретични, показват, че политическият елит в Киев вече гледа отвъд хоризонта на войната. Но зад тези планове стои риск, който не бива да се подценява – рискът от вътрешнополитическо напрежение и отказ на обществото да приеме компромиси, които изглеждат неизбежни на международната маса за преговори.

Пазарът и историята ще съдят не по намеренията, а по устойчивостта на конструкцията. Продължаващите удари по Одеса и Харков служат като мрачен контрапункт на дипломатическите совалки във Флорида, напомняйки, че докато подписите не са положени, инерцията на войната остава водеща сила. Инвеститорите и политическите стратези ще трябва да преценяват дали сме свидетели на началото на края, или на поредната тактическа пауза в един дългосрочен цикъл на нестабилност. Пазарът няма нужда от перфектни данни — той търси ясна история. А историята днес е, че мирът е близо колкото подписа на лист хартия, но и далеч колкото доверието между страните.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.