Снимка: iStock

Контекстът около Uber в края на 2025 г. не е просто за оценка на една технологична платформа, а за начина, по който пазарът интерпретира екзистенциален риск в момент, когато фундаментите изглеждат по-стабилни от всякога. Акцията се търгува на приблизително 15.5 пъти очакваната enterprise value към коригирана EBITDA — ниво, което исторически се е появявало основно в моменти на повишен страх, а не на структурна слабост, и което днес отразява не толкова текущото състояние на бизнеса, колкото тревогата около автономните превозни средства като дългосрочен разрушител на модела. Самият факт, че този мултипъл остава потиснат въпреки отчетен ръст на EBITDA от порядъка на около 34% на годишна база, подсказва ясно разминаване между оперативна динамика и пазарна психология.

Вградените данни в този разказ са показателни. Uber вече се търгува около 80 долара за акция, далеч над нивата от преди година, но ефектът от подобрената печалба е неутрализиран от постоянно нарастващия дискурс за роботакситата. Пазарът не наказва компанията за слаб растеж, а за потенциално бъдещо обезценяване на ролята ѝ като посредник. В същото време конкуренцията в автономното пространство остава силно асиметрична. Waymo е единственият оператор в САЩ с напълно безпилотна комерсиална услуга без оператори за безопасност и цели над 1 милион автономни пътувания седмично към края на следващата година, докато Zoox на Amazon тепърва преминава символични прагове като първия милион изминати мили. Tesla, от своя страна, действа като „wild card“ — обещава бързо мащабиране, но без все още доказан модел за устойчиво градско покритие на ниво Waymo.

Макрорамката, в която се развива този дебат, е важна. В среда на постепенно нормализираща се монетарна политика и по-внимателен апетит към риск, инвеститорите са склонни да наказват компании, чиито дългосрочни наративи изглеждат уязвими на технологичен шок. Това не е период на безусловна ликвидност, в който пазарът финансира всички възможни бъдеща. Точно обратното — капиталът търси яснота кой ще контролира веригата на стойността. При Uber въпросът не е дали автономните превозни средства ще се появят, а дали пазарът ще бъде фрагментиран или концентриран. При фрагментация, моделът на агрегатор има смисъл; при доминация на няколко вертикално интегрирани играчи, той се свива.

Тук психологията играе централна роля. Инвеститорите реагират не толкова на текущи данни, колкото на страх от загуба на идентичност — страх, че Uber може да се превърне от платформа с мрежови ефекти в зависим дистрибутор на чужда технология. Това обяснява защо партньорствата с над 21 компании — от Waymo и Stellantis до Nvidia, WeRide и Baidu — се възприемат едновременно като стратегическа сила и като признак на уязвимост. Пазарът не е сигурен дали тези съюзи са защитна мрежа или признание, че контролът върху автономния слой е извън компанията.

Историческият паралел е с ранните години на смартфон екосистемите, когато доставчиците на услуги се опитваха да разберат дали стойността ще остане в платформите или ще се концентрира в операционните системи. Тогава, както и сега, пазарът първо наказваше посредниците, преди да стане ясно кой контролира потребителския интерфейс и търсенето. В този смисъл днешната оценка на Uber напомня повече на период на преход, отколкото на окончателна присъда.

Основната теза тук не е дали роботакситата ще съществуват или дали Tesla и Waymo ще напреднат, а какво означава това за икономиката на агрегацията. Ако автономната технология се лицензира широко, Uber може да се окаже естественото място, където търсенето и предлагането се срещат, като CFO-то на компанията подчертава именно ефективността — превозните средства да „не стоят празни“ и потребителят да получава безшевно изживяване. Ако обаче автономията се окаже олигопол с затворени екосистеми, ролята на външния агрегатор неизбежно се компресира.

В крайна сметка пазарът не оценява Uber само като компания с текущи приходи и растяща EBITDA, а като залог върху структурата на бъдещата мобилност, където рискът се крие не в самата технология, а в това кой ще държи ключовете към нея, и именно тази структурна несигурност поддържа оценката ниска дори когато оперативната картина изглежда силна.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.