Снимка: iStock

Рекордният ръст на среброто през 2025 година е един от онези пазарни епизоди, които изглеждат логични, докато се случват, и проблематични точно в момента, в който се превърнат в консенсус. Повишение от 126% за по-малко от година, почти двойно спрямо златото, не е просто силно движение – това е изместване на режима, при което активът преминава от ролята на застраховка и индустриален метал към спекулативен фокус. Именно тук започва да се появява напрежението между наратива и реалната пазарна динамика.

Причините за ръста са добре познати и в голяма степен валидни. Среброто беше облагодетелствано от средата на по-ниски реални лихви, упорита инфлация, геополитическа несигурност, отслабване на долара, активни централни банки и силно индустриално търсене, особено от соларния сектор и електромобилите. В допълнение, през годината имаше реални физически дефицити, които на моменти създаваха усещане за „изпускане на влака“ и ускоряваха ценовите скокове. До този момент всичко изглежда като класическа история за недооценен актив, който наваксва изоставането си.

Проблемът започва тогава, когато цената изпреварва не само фундамента, но и алтернативните „дебасмент“ активи. Един от ключовите аргументи на анализаторите, които призовават за предпазливост, е именно този разрив. Докато среброто продължава да се движи нагоре в почти импулсивен режим, други активи от същия наратив започват да буксуват. Дефицитът на бюджета в САЩ не се е променил съществено, Bitcoin не потвърждава нов възходящ импулс, а голяма част от акциите, включително технологичните лидери, показват умора. Това създава усещането, че среброто временно е останало „само на сцената“, без синхрон с останалата макросреда.

Точно тук идва и понятието за импулсивно движение, за което говорят анализатори като Brett Donnelly. Импулсивният ръст не е задължително неоснователен, но е уязвим. Той се храни от инерцията, от техническите пробиви и от психологическата динамика, а не от постепенно натрупване на нова фундаментална информация. Исторически погледнато, такива движения рядко се разгръщат линейно във времето. По-често те водят до период на консолидация или корекция, в който пазарът „преварява“ натрупаната еуфория.

Статистиката подкрепя тази теза. Години, в които среброто е поскъпвало с над 100%, са малко, но когато ги има, последващите периоди обикновено са разочароващи. Не непременно катастрофални, но слаби, фрагментирани и изпълнени с фалшиви пробиви. Причината е проста – след такъв ръст очакванията вече са екстремни, а маржът за позитивни изненади е силно ограничен. Дори добрите новини започват да имат все по-малък ефект върху цената.

От техническа гледна точка сигналите за прегряване също се натрупват. Отчитането на индекс на относителната сила около 68 не означава автоматичен обрат, но показва, че пазарът е близо до зона, в която всеки нов купувач поема значително по-неблагоприятен риск спрямо потенциалната награда. Фактът, че краткосрочните средни вече са значително над дългосрочните, допълнително подсказва, че движението е ускорено и уязвимо при промяна в настроенията.

Важно е да се подчертае, че предпазливостта спрямо среброто не е равнозначна на отричане на дългосрочната му роля. Среброто остава стратегически метал, с уникална комбинация от парични и индустриални характеристики. Но именно тази двойственост го прави по-волатилно и по-чувствително към спекулативни крайности. За разлика от златото, което е по-чист израз на доверие или недоверие към паричната система, среброто често става заложник на циклични очаквания и краткосрочни дисбаланси.

Сравнението със златото в този контекст е показателно. Докато среброто удвоява ръста на златото, златото остава относително стабилно, без да показва същата степен на еуфория. Това не е слабост, а характеристика. Златото обикновено се движи по-бавно, но по-устойчиво, именно защото пазарът му е по-дълбок и по-малко податлив на импулсивни вълни. В периоди, когато среброто изпреварва прекомерно, исторически често се наблюдава последваща нормализация, било чрез корекция в среброто, било чрез по-добро представяне на златото в следващата фаза.

Контекстът на края на 2025 година допълнително усложнява картината. Пазарите като цяло се намират близо до върхове, а участниците са силно фокусирани върху очакванията за парична политика и икономическо забавяне. В такава среда активи, които вече са реализирали екстремни печалби, стават естествени кандидати за преоценка, без това да изисква драматична промяна във фундаментите. Достатъчно е просто изчерпване на новите купувачи.

Ключовият извод не е, че среброто „трябва“ да падне, а че асиметрията вече не работи в полза на безусловния оптимизъм. След 126% ръст потенциалът за допълнителни печалби е по-ограничен, докато рискът от разочарование е значително по-висок. Това е класически момент, в който пазарът преминава от фаза на експанзия към фаза на оценяване и селекция.

В крайна сметка среброто през 2025 година изпълни ролята си – отрази макросредата, капитализира геополитическите и инфлационните страхове и се превърна в символ на „дебасмент“ търговията. Въпросът за следващата година не е дали тези фактори ще изчезнат, а дали те вече не са напълно отразени в цената. Историята подсказва, че след подобни екстремни движения пазарът има нужда от пауза. И тази пауза често се оказва по-дълга и по-неудобна, отколкото повечето участници са готови да приемат.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.