Снимка: iStock

Големите технологични играчи вече не искат да "разрушават" банките – те искат да бъдат банки. PayPal Holdings Inc. официално подаде документи за банков лиценз в САЩ, възползвайки се от отворените врати на администрацията на Тръмп. Целта е ясна: директен достъп до евтини депозити и премахване на посредниците. Но този ход крие структурен риск – пазарът оценява банките много по-ниско от технологичните компании. Готов ли е Алекс Крис да пожертва "tech" мултипъла за "bank" стабилността?

Границата между технологичните гиганти и традиционните финансови институции, която изтъняваше от десетилетие, току-що бе официално прекрачена от един от пионерите на дигиталните плащания. PayPal Holdings Inc. подаде заявление до Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) и регулаторите в Юта за създаване на "индустриална кредитна компания" (ILC) – специализиран вид банка, който позволява на нефинансови корпорации да навлязат в банковия сектор. Този ход, идващ на фона на над 30 милиарда долара, предоставени като заеми на малкия бизнес от 2013 г. насам, не е просто разширяване на портфолиото. Това е признание, че в свят на по-високи лихви, моделът на "финтех посредник", който разчита на партньорски банки за финансиране, вече не е достатъчно ефективен.

Стратегическата маневра на главния изпълнителен директор Алекс Крис е пряк резултат от променения макроикономически и политически климат. С встъпването в длъжност на администрацията на Доналд Тръмп, регулаторното менгеме, което спираше подобни амбиции по времето на Байдън, се отхлаби драстично. PayPal не е сама в този спринт към лицензирането; компанията се присъединява към пъстър керван от кандидати, включващ крипто играчи като Circle и Ripple, както и индустриални гиганти като Nissan и Sony. Всички те преследват "Свещения граал" на банковото дело: достъп до евтини, стабилни депозити от клиенти, които могат да бъдат използвани за финансиране на кредитирането, вместо да се разчита на скъп пазарен капитал. За PayPal това означава възможност да предложи лихвоносни спестовни сметки директно, затваряйки напълно екосистемата си.

Психологията зад тази вълна от заявления е класически пример за "страх от изоставане" (FOMO), съчетан с прагматизъм. Финтех секторът осъзна, че да си просто "красиво приложение" върху стара банкова инфраструктура е уязвима позиция. Сривът на посредници като Synapse по-рано показа рисковете на зависимостта от трети страни. Сега играчите искат сами да държат ключовете към трезора на FDIC и платежната система на Федералния резерв. Инвеститорите обаче гледат на тази трансформация със смесени чувства. От една страна, банковият лиценз носи стабилност и по-добри маржове. От друга, той води след себе си тежката сянка на регулаторния надзор и капиталовите изисквания, които исторически потискат борсовите оценки.

Можем да потърсим исторически паралел в еволюцията на General Electric и техния финансов отдел GE Capital, или в амбициите на автомобилните компании преди 2008 г. Когато индустриални или технологични компании станат банки, те често губят своята гъвкавост и иновативен дух, задушени от комплаянс културата. Неслучайно акциите на банките се търгуват при много по-ниски съотношения цена/печалба (P/E) в сравнение с технологичните акции. Превръщането в банка може да се окаже "златна клетка" за PayPal.

Основната теза на този ход е, че PayPal "пораства". Ерата на бързия, нерегулиран растеж приключи. Компанията избира пътя на институционализацията, където ефективността и контролът върху капитала са по-важни от разрушителните иновации. Това е защитен ход (defensive play) срещу конкуренцията и макро средата, маскиран като офанзива.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да реши как да оценява този нов хибрид. Дали PayPal ще бъде възприета като супер-ефективна банка на бъдещето или като застаряваща технологична фирма, натоварена с регулаторно бреме? Историята днес е, че "финтех революцията" не уби банките; тя просто се сля с тях.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.