Снимка: Istock

Теодор Минчев

Решението на Върховния съд на САЩ не е търговска новина. То е история за европейската капиталова стабилност.

Първичната реакция на пазарите след решението на Върховния съд на САЩ да отмени ключови мита от ерата на Тръмп беше логична. Индексите реагираха позитивно, а рискът от непосредствена ескалация на трансатлантическо търговско напрежение временно намаля. Експортно ориентираните компании получиха въздух.

Но за Европа това не е просто облекчение. Това е структурна промяна в начина, по който външният риск се разпределя в момент, когато еврозоната излиза от продължителна стагнация, а германската индустрия прави опит за стабилизация. Истинският ефект не е в краткосрочната пазарна реакция, а в устойчивостта на маржовете, фискалната динамика и доверието в капиталовия цикъл.

През 2025 г. Германия е изнесла стоки за САЩ за приблизително €155–160 млрд. При номинален БВП от около €4.3–4.5 трилиона това означава, че директният износ към САЩ представлява приблизително 3.5%–3.7% от германската икономика. Често цитираното число от 8–9% включва по-широки индиректни ефекти или остарели методологии. Директната експозиция е по-ниска, но концентрирана в ключови сектори.

САЩ остават дестинация за около 18%–19% от общия износ на Европейския съюз. За Германия автомобилите и автомобилните компоненти формират 16.3% от целия износ през 2025 г., което ги прави най-голямата стокова група. Автомобилният сектор генерира приблизително 16%–18% от индустриалната добавена стойност и около 4.5%–5% от БВП в директно измерение.

Тази концентрация прави външната търговска среда чувствителна към политически решения. Ако тарифният риск беше ескалирал, дори 5% спад в износа към САЩ би означавал директен ефект от порядъка на 0.15–0.20 процентни пункта върху германския БВП, без да се броят вторичните ефекти върху доставчици и заетост. Решението на съда намалява този опашков риск именно в момент, когато икономиката показва първи сигнали на стабилизация.

Данните от 20 февруари 2026 г. показват, че производственият PMI в еврозоната е 50.8, най-високо ниво от юни 2022 г. насам и над границата от 50, която разделя свиване от експанзия. PMI в услугите е между 51.5 и 51.9, а композитният индекс достига 51.9. След близо две години на стагнация еврозоната преминава в зона на растеж.

В Германия януарската инфлация е 2.1% на годишна база, спрямо 1.8% през декември. Базисната инфлация е 2.5%. Очакванията за февруари са в диапазона 2.0%–2.2%, практически в целевия коридор на Европейската централна банка. Това не е рецесионна картина. Това е крехък режим на стабилизация.

В такъв контекст нов търговски шок би имал диспропорционален ефект. Решението на Върховния съд предотвратява именно това прекъсване на цикъла в момент, когато индустриалното производство едва започва да се връща в зона на експанзия.

Фискалният слой обаче остава уязвим. Дългът на Италия е над 140% от БВП, а този на Франция над 110%. Дефицитите в големите икономики на еврозоната надхвърлят 4%–5% от БВП. При слаб растеж под 1% дори умерено покачване на доходността по облигациите би усложнило устойчивостта на публичните финанси. Намаляването на търговската несигурност подобрява краткосрочната видимост за растежа и следователно стабилизира дълговата динамика.

Има и вторичен ефект. Ако отменените мита доведат до значителни възстановявания на приходи в САЩ, това може да създаде фискално и политическо напрежение отвъд Атлантика. Възможни компенсации в размер на десетки или дори над сто милиарда долара биха повлияли върху бюджетния дебат, доходността по американските облигации и доларовата динамика. Европа би усетила този ефект чрез финансовите канали, а не чрез митническите тарифи.

От инфлационна гледна точка решението леко намалява риска от нов натиск при стоковите цени, но не променя фундаменталната структура на инфлацията в еврозоната, която остава движена предимно от услуги. При базисна инфлация от 2.5% в Германия и PMI над 50 вътрешните разходни фактори остават водещи.

Пазарите в момента дисконтират приблизително 100 базисни пункта понижения на лихвите от ЕЦБ през следващите дванадесет месеца. Този сценарий зависи от стабилна инфлация около 2%. Ескалация на митата би подкопала тази хипотеза. Решението на съда я запазва.

Структурното значение е институционално. За първи път от години съдебната власт в САЩ ясно ограничава изпълнителната в сферата на търговската политика. Това не елиминира тарифния риск, а го прави по-бавен, по-оспорим и по-процесуално сложен. За Европа това означава по-ниска скорост на шок, но по-дълъг хоризонт на несигурност.

САЩ остават пазар за близо една пета от европейския износ, а 3.5%–3.7% от германския БВП зависят директно от американското търсене. Тази зависимост не изчезва. Но в момент, когато PMI преминава границата на експанзия, всяка избягната ескалация има макро значение.

Пазарът вижда отменени мита. По-важната история е, че европейската индустриална стабилизация не беше прекъсната точно когато започваше да се материализира.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.