Снимка: Istock

Отмяната на тарифите е облекчение за Европа, но не е край на тарифния режим. Това е пренареждане на риска.

Решението на Върховния съд на САЩ удари в сърцевината една конкретна тарифна стена, изградена чрез IEEPA, и принуди американската митническа администрация да спре събирането на тези тарифи и да деактивира съответните кодове. Това е важно, защото пазарът не цени само нивото на митата. Пазарът цени предвидимостта на режима. Когато юридическият канал се затвори, рискът не изчезва, а сменя формата си.

Има и критично уточнение, което променя европейската интерпретация. Решението не отменя другите големи тарифни инструменти от ерата на Тръмп, включително Section 232 и Section 301. Тоест, Европа получава тактическо облекчение, но остава в свят на слоеста търговска политика, в който различни режими на мита могат да се активират и деактивират по различни пътища. Именно това прави ефекта върху секторите неравномерен.

Кои европейски сектори печелят най-много от “разхлабването” и къде е истинската чувствителност

Най-експонираните към американския пазар европейски сектори са там, където ЕС реално продава най-много стоки в САЩ. Евростат посочва, че в първите три тримесечия на 2025 г. топ групите износ на ЕС към САЩ са фармацевтика, машини и органични химикали, като органичните химикали са видели силен скок именно заради “предварително изнасяне” преди потенциални тарифи. Това е директен сигнал кои вертикали са най-чувствителни към тарифни слухове и правни режими.

Фармацевтиката и химията печелят не толкова от “по-ниска ставка”, а от по-ниска вероятност от внезапно политическо затваряне на пазара. Тук европейските играчи с най-голяма експозиция са глобалните шампиони като Novo Nordisk, Roche, Novartis, Sanofi, AstraZeneca, Bayer, BASF. Те не са “задължително най-засегнатите” досега по счетоводни данни в един общ списък, но са структурно сред най-уязвимите към тарифна волатилност, защото САЩ е ключов пазар за приходи и маржове, а продуктите често са ценово чувствителни към регулаторни и търговски бариери.

Машини и индустриална автоматизация печелят чрез канал “поръчки и инвестиционен цикъл”. Когато тарифният риск пада, американските клиенти са по-склонни да ускорят капиталови разходи. Това е релевантно за имена като Siemens, Schneider Electric, ABB, Atlas Copco, Sandvik. Ако правният хаос около митата се върне под друга форма, първото, което спира, са проектите и поръчките, не ежедневното потребление.

Автомобилите са специалният случай. Те са най-видимият политически символ, но не винаги са “най-големият” тарифен ефект по стойност в конкретен момент. Въпреки това автомобилните групи като Volkswagen, BMW, Mercedes-Benz, Stellantis са сред най-чувствителните, защото при тях една тарифна промяна удря директно или цената за клиента, или маржа на производителя, или решението къде да се произвежда. Тук обаче трябва да се държи фокуса върху факта, че решението на съда не засяга всички тарифни механизми, а автомобилният сектор исторически е засегнат и чрез други инструменти, включително Section 232, който продължава да е активна част от американския арсенал.

Металите и индустриалните суровини също не получават “чисто” облекчение, защото Section 232 е отделна вселена. CFR описва как 232 тарифите върху стомана и алуминий са били поддържани и разширявани, включително през 2025 г. Това означава, че европейските металурзи и downstream производители може да не усетят същия “релийф”, който пазарът инстинктивно приписва на думата “отмяна на тарифите”.

Кои европейски компании са били в най-неприятния радиус на тарифната несигурност

Тук има честен лимит. В публичните резюмета за решението се говори ясно за спиране на IEEPA тарифите и за огромни потенциални суми, които може да станат предмет на искания за възстановяване, но няма публикуван, единен “списък на най-засегнатите европейски компании” по платени мита в този конкретен режим. Затова най-точният подход е експозиционен, а не сензационен.

Най-засегнати от гледна точка на “режим риск” бяха тези, които изнасят в категориите, където ЕС има най-голям обем към САЩ и където през 2025 г. има доказано “ускорено изнасяне” преди тарифни страхове. Евростат показва точно този феномен за органичните химикали. В такава динамика страдат и печелят едни и същи групи. Те печелят, когато могат да “изпреварят” режима, но страдат, когато режимът се смени внезапно и запасите, логистиката и цените се разместят.

Вторият пласт е ответната динамика между ЕС и САЩ. Суверенното напрежение около контрамерки не е абстрактно. SUERF отбелязва, че ЕС е подготвял списъци за ответни тарифи, които покриват значими обеми внос, първо около €26 млрд, след това втори пакет около €95 млрд в контекста на ескалиращо тарифно напрежение през 2025 г. Този пласт е важен за европейските компании, защото вредата не идва само от митата върху европейския износ, а и от вероятността Европа да отговори и така да се влоши цялостната търговска среда.

Еврото срещу долара: защо доларът отслабва и защо това не е еднозначно добра новина за европейските износители

На самия ден на реакцията доларът отслабна, а еврото се покачи, защото пазарът прочете решението като потенциално по-малко търговско триене и като удар по “тарифната стена”, но също и като източник на фискална и политическа несигурност за САЩ, особено ако възникне тема за възстановяване на събрани суми.

За Европа по-силно евро е двуостър нож. В счетоводен смисъл то е насрещен вятър за износителите, защото прави европейските стоки по-скъпи в доларово измерение и свива превода на доларови приходи към евро. В режим, в който митническият натиск отслабва, валутният канал може да вземе част от облекчението обратно. Това е причината ефектът да е секторен.

Компаниите с висока ценова сила и продуктова необходимост, като фармацевтиката, обичайно са по-устойчиви към умерено укрепване на еврото, защото цената не е единственият фактор. При масовите индустриални износители и автомобилите валутата удря по-видимо, защото конкуренцията е по-ценова и по-лесно заменяема. В този смисъл “по-малко мита плюс по-силно евро” може да означава подобрение на обемите, но по-малко подобрение на маржовете, отколкото пазарът първоначално си представя.

Голямата картина за Европа: шокът намалява, но премията за несигурност остава

Това, което реално се променя за Европа, е вероятността от внезапен, широк търговски шок през един конкретен правен канал. Но същевременно търговската политика на САЩ става по-процесуална и по-спорна, което означава по-дълъг хоризонт на несигурност и по-сложно планиране за европейските компании.

Затова секторите, които печелят най-много, са тези, които са зависими от предвидимост, а не просто от ставка. Фармацевтика, машини, химикали. Най-уязвими остават секторите, в които ценовата конкуренция е жестока и валутата удря директно, автомобили и част от индустриалните компоненти.

А валутният ефект върху износителите ще зависи от това дали движението EUR/USD ще се превърне в траен тренд или е еднодневна корекция на риска. Днешният пазарен сигнал е за по-слаб долар в реакция на съдебната новина и политическата несигурност. Следващите седмици ще покажат дали това е “пренареждане на режима” или просто “пренареждане на позиционирането”.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.