Снимка: iStock

Нарастващата вероятност от открит военен конфликт между САЩ и Иран повдига критични въпроси за липсата на ясна стратегическа цел. Докато администрацията на Доналд Тръмп засилва натиска, а Техеран отказва да отстъпи, светът наблюдава потенциален сблъсък, в който политическата гордост и липсата на ясни изходи създават безпрецедентен риск за глобалната стабилност.

В среда на струпващи се край бреговете на Оман американски самолетоносачи, чиято ежедневна поддръжка струва милиони, светът отново се оказва изправен пред призрака на пълномащабен конфликт без ясно дефиниран финал.  Това не е просто поредната ескалация в Близкия изток, а симптом на една много по-дълбока криза в глобалната дипломация, където стратегическата двусмисленост заменя ясните политически цели. Докато администрацията във Вашингтон обмисля ограничени удари като инструмент за принуждаване на Техеран към отстъпки, реалността подсказва, че първоначалните максималистични изисквания са стеснили неимоверно пространството за маневриране и на двете страни. Липсата на комуникирана стратегия от страна на Белия дом поставя под въпрос не само международното право, но и самата логика на американската проекция на сила.

Въпреки че социологическите проучвания категорично отхвърлят идеята за нов конфликт – със смазващо мнозинство от 70% против сред американците спрямо едва 18% подкрепящи – политическата машина изглежда следва своя собствена, много по-опасна инерция. Данните от миналогодишните ограничени операции, при които загинаха близо 1190 иранци и 28 израелци, като значителна част от тях бяха цивилни, са мрачно напомняне, че прецизността е илюзия в мъглата на войната. Пазарната психика реагира на тези факти с нарастваща тревожност, тласкайки цената на петрола нагоре, докато инвеститорите трескаво се опитват да оценят вероятността от блокиране на ключови търговски маршрути. Еуфорията от доскорошните пазарни върхове бързо отстъпва място на умората, тъй като капиталът усеща, че геополитическата премия за риск вече не може да бъде игнорирана.

Игнорирайки дългосрочните последици, днешните лидери рискуват да повторят грешките от инвазията в Ирак през 2003 година или ефекта на доминото след бомбардировките над Сърбия през 1999 година, когато бързият тактически успех създаде десетилетия на стратегически вакуум. В настоящия макроикономически цикъл всяко сериозно сътресение в енергийните доставки би имало каскаден ефект върху глобалната ликвидност, принуждавайки централните банки да преосмислят траекторията на лихвените проценти на фона на възобновена инфлация. Увереността, породена от неотдавнашните безпроблемни операции срещу Хизбула в Ливан или бързите действия във Венецуела, генерира измамно усещане за безнаказаност – класически предвестник на пречупване на тренда, при който цената на ресурсите бива драматично подценена спрямо макроикономическия риск.

Фокусът тук не е самото придвижване на военна техника или заканите в медиите, а пълната липса на артикулирана визия за това какво следва след първия изстрел. Истинската стойност е в интерпретацията, баланса между възможности и рискове, а пазарът е сцена, на която психологията играе по-силна роля от числата. Ако целта е смяна на режима в Иран, липсата на ясна комуникация оставя местната опозиция уязвима, а съюзниците в региона – в състояние на стратегическа парализа. Това е едновременно сигнал за решителност и предупреждение към капиталовите пазари, че влизаме в режим, където решенията се диктуват не от прецизен дългосрочен анализ, а от необходимостта за политическо оцеляване, запазване на престижа и управление на моментното напрежение.

Търсейки баланс в тази нова зона на геополитическа турбулентност, пазарите ще трябва да решат дали да продължат да купуват риска, или да потърсят убежище в по-консервативни активи в очакване на развръзката. Инвеститорите ще преценяват дали този конфликт е локална аномалия или структурен прелом, способен да пренапише правилата на глобалната търговия и енергийните потоци. Цикълът категорично влиза в нов етап, в който старият хегемонен ред се тества до краен предел, а институционалната сигурност отстъпва място на трансакционната дипломация. В крайна сметка, графиката на риска следва непредсказуемостта на човешкото его и крехкото доверие, а не математическите модели на рационалното поведение.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.