Снимка: iStock

Пазарът обича историите, но още повече обича сигналите, които идват твърде късно. Обявяването на „Архитектите на изкуствения интелект“ за Личност на годината на Time Magazine за 2025 г. се случи в момент, в който AI търговията вече показва признаци на умора, а инвеститорите започват да търсят поводи да заключат печалби, вместо да добавят риск. Затова реакцията не беше възторг, а тревога – не защото AI изведнъж е загубил смисъл, а защото може би е станал прекалено очевиден.

Исторически погледнато, корицата на Time рядко бележи началото на нещо. По-често тя идва като символичен връх на вече разказана история. В конкретния случай говорим за група от хора и компании, които през последните две-три години доминираха както новинарския поток, така и пазарната доходност – Nvidia, Meta, Alphabet, AMD, Tesla, Microsoft и екосистемата около OpenAI. Това са имената, които превърнаха AI от абстрактна концепция в инвестиционен мегатренд, наляли стотици милиарди долари пазарна капитализация в технологичните индекси.

Проблемът е, че когато една тема стигне до корицата на масово списание, тя по дефиниция вече е „common knowledge“. Именно тук се включва така нареченото „проклятие на корицата“ – идея, че пазарите обръщат посоката си малко след като даден тренд бъде официално канонизиран от масовата култура. Не защото корицата причинява обръщането, а защото тя сигнализира, че оптимизмът е станал почти универсален.

Данните подкрепят тази логика по начин, който е неудобен за игнориране. В случаите, когато Time е избирал корпоративен лидер или конкретна индустрия за Личност на годината, съответните акции са били по-високо една година по-късно едва в около 13% от случаите. След две години този процент се повишава до 25%, но и тогава картината остава далеч от впечатляваща. Средната доходност година след корицата е отрицателна, а медианната – също.

Това не означава автоматично срив. По-скоро говорим за фаза на охлаждане, ротация или дълга консолидация, в която „лесните пари“ вече са направени. И точно това се вписва в текущата пазарна картина. Nasdaq остава под върховете си от октомври, Nvidia се колебае след феноменалния си ръст, Oracle предизвика трус с резултатите си, а инвеститорите започват да правят разлика между „AI лидери“ и „AI обещания“.

Показателно е и поведението на някои от най-уважаваните пазарни стратези. След 15 години с препоръка за наднормено тегло в технологиите, Ед Ярдени направи крачка назад. Не защото не вярва в AI, а защото смята, че конкуренцията вътре в самия сектор се изостря до степен, в която маржовете, пазарните дялове и наративите започват да се изяждат взаимно. AI вече не е монолитна тема, а арена, в която „отбор Google“ и „отбор OpenAI“ се конкурират директно – с модели, чипове, екосистеми и капитал.

В този контекст корицата на Time не е причина за страх, а по-скоро огледало. Тя отразява реалността, че AI е преминал от „ново и подценено“ към „ключово и пренаселено“. Това е фазата, в която алфата става по-трудна, а селекцията – по-важна от самия тренд. Да си „дълъг AI“ вече не е стратегия. Стратегията е да знаеш кой AI, на каква цена и с какъв времеви хоризонт.

По-долу е обобщена историческата статистика, която стои в основата на страховете около т.нар. „magazine-cover curse“ – не като суеверие, а като емпирично наблюдение за пазарната психология:

Големият извод не е, че AI балонът се пука утре. Изводът е, че пазарът навлиза в по-зряла фаза на темата, в която ентусиазмът вече не е достатъчен. Корицата на Time просто сложи рамка около усещането, което много инвеститори вече имаха – че след еуфорията идва време за по-трезва сметка.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.