Снимка: iStock

Когато един държавен акционер поиска от своя най-ценен актив обезпечение за вече отпуснати заеми, това не е просто промяна в кредитните условия, а сигнал за край на доверието. За China Vanke Co., някогашният модел за подражание в китайския имотен сектор, този момент настъпи с привидно безобидно съобщение от 2 ноември. Shenzhen Metro Group Co., държавният гигант, който две години играеше ролята на "бял рицар", внезапно постави таван на бъдещото финансиране и поиска гаранции за 2.8 милиарда долара съществуващ дълг. Този ход отприщи верижна реакция, която срина доларовите облигации на компанията с над две трети и изпрати ясен сигнал към пазарите: ерата на "твърде голям, за да фалира" в Китай официално приключи.

Одитът, извършен от инвестиционната банка China International Capital Corp. (CICC) през третото тримесечие, е заключил, че компанията е фактически неплатежоспособна. С дългов товар от над 50 милиарда долара, от които 45% са необезпечени, и загуби от 28 милиарда юана само за първите девет месеца на годината, Vanke е изправена пред ликвидна криза. Опитите за разсрочване на дългове и пропуснатите плащания по опции за обратно изкупуване на облигации са симптоми на компания, която се бори за въздух. Рейтинговата агенция S&P Global вече понижи оценката ѝ до CCC-, само три стъпки над дефолта.

Макроикономическата рамка на този колапс е пряко свързана с промяната в политическите ветрове в Пекин. Докато преди години държавата би се намесила, за да предотврати системен шок, сега регулаторите сигнализират, че няма да спасяват закъсалия строител. Планът на CICC за преструктуриране бе отхвърлен от Държавния съвет, а местните банки отказват нови кредити без сериозни обезпечения. Това е част от по-широката стратегия на Китай за "контролирано пукане" на имотния балон, където фокусът се измества от спасяване на корпорациите към завършване на проектите и защита на купувачите на жилища.

Изчезването от публичното пространство на Син Дзие, председателят на Shenzhen Metro и най-голям поддръжник на Vanke, действа като катализатор на страховете. Слуховете, че той е бил "отведен от властите", засилват усещането за политическа чистка и несигурност. Инвеститорите, които доскоро вярваха, че връзките на Vanke с държавата са гаранция за сигурност, сега осъзнават, че тези връзки могат да бъдат прерязани за една нощ.

Историческата аналогия с краха на Evergrande е неизбежна, но с важна разлика. Evergrande беше символ на безразсъдния риск и прекомерния ливъридж; Vanke беше символ на благоразумието и държавния капитализъм. Нейният провал показва, че кризата вече не засяга само "лошите ученици", а разяжда самата основа на сектора. Както отбелязва анализаторът Лиу Шуй, фактът, че "моделната компания" е в криза, нанася тежък удар върху доверието на цялата система.

Основната теза на този развой е, че Китай е готов да пожертва дори системно важни играчи, за да наложи дисциплина и да пренасочи икономиката си далеч от зависимостта от имотите. Дефолтът на Vanke изглежда неизбежен и ще бъде тест за способността на Пекин да управлява последствията без да предизвика социално недоволство или банков срив.

Пазарът няма нужда от повече "комфортни писма" с нулева юридическа стойност, а от реални активи. Историята днес е, че дори най-здравите кули в Шенжен могат да се разклатят, когато политическата основа под тях поддаде. Кредиторите на Vanke трябва да се готвят за дълга и болезнена зима, в която държавата ще бъде наблюдател, а не спасител.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.