Снимка: iStock

Резултатите на Oracle за второто тримесечие създадоха рядка амалгама между рекордни бъдещи ангажименти, силен оперативен импулс и нарастващо притеснение, че капиталовата структура започва да поема товар, несъразмерен на темпа на растеж в облака. Това се видя най-ясно в момента, в който компанията отчете RPO от $523 млрд. — далеч над консенсуса от $502 млрд. и колосално нарастване от 438% на годишна база — и въпреки това акциите ѝ потънаха с 11.6% в извънборсовата търговия. Пазарът регистрира безусловно мащаба на поръчките, включително новите договори с Meta и Nvidia, които намаляват зависимостта от OpenAI като системен клиент, но не прие леко вторичната информация: за да се превърне тази RPO в реални приходи, Oracle ще трябва да вложи десетки милиарди долари в инфраструктура, а трасето на финансиране остава напрегнато.

Именно тук се разгръща макрорамката. Периодът е белязан от скъпа цена на капитала, доходности по американските 10-годишни облигации около 4.13% и разширено разминаване между корпоративното финансиране и държавната крива, което затруднява дългосрочното планиране за капиталоемки AI проекти. Oracle се позиционира в този контекст като компания с ускоряващ се облачен бизнес — $8 млрд. приходи от cloud, ръст от 33% в постоянна валута — но и с необичайно интензивен CAPEX цикъл: $12 млрд. през тримесечието, спрямо $8.5 млрд. преди това, при очаквания за $8.4 млрд. Управлението повиши и прогнозата за фискална 2026 г., поставяйки очакваните инвестиции около $50 млрд., което е с $15 млрд. над предишните планове. В свят, в който инвеститорите все по-внимателно оценяват балансите заради глобалните лихви, подобни числа стават достатъчни да надделеят над иначе силния фундамент.

Психологическата ос на сюжета се разгръща около два страха. Първият е свързан с модела на „AI инфраструктурна надпревара“, в която водещите компании се надпреварват да изграждат капацитет преди реалните работни натоварвания да го оправдаят. Вторият произтича от поведението на кредитните пазари: застраховката срещу фалит по облигациите на Oracle (CDS) се раздалечи от по-широкия индекс на инвестиционен клас, сигнализирайки, че кредитните участници вече ценят допълнителен риск, който акционерите едва сега започват да интернализират. Това разминаване — пазар на облигации, който предвижда напрежение, и пазар на акции, който досега гледаше RPO експлозията като доказателство за AI доминация — е класически ранен индикатор за когнитивна нестабилност в големите технологични цикли.

Исторически паралелите са трудни за игнориране. В средата на 2000-те телекомуникациите преживяха сходен период: поръчките за капацитет растяха експоненциално, но балансите започнаха да се изкривяват в момент, когато приходите изоставаха като реализация. Сходна логика видяхме и през 2018–2021 г. в центровете за данни, където инвестиционният цикъл изпреварваше търсенето с години. Днес Oracle стои на кръстопът, при който метриките за бъдещ растеж изглеждат по-силни от всякога, но пътят към монетизацията им изисква ниво на дългово финансиране, което пазарът не е готов да приема безусловно. Именно отказът да се разпадне тази амбивалентност доведе до рязката реакция на акциите въпреки рекордния RPO.

В основата на дискомфорта е структурата на печалбата. При коригирана печалба от $2.26 на акция спрямо очаквания от $1.64, почти целият превес идва от еднократния $2.7 млрд. преди данъци приход от продажбата на дяла в Ampere Computing към SoftBank. Това е валидно корпоративно действие, но не е продукт на основната дейност, което раздвоява погледа на инвеститорите: операциите растат стабилно, но не толкова драматично, колкото RPO; облакът се разгръща бързо, но на цена; печалбата впечатлява, но структурата ѝ подсказва, че бъдещите тримесечия няма да бъдат подкрепени от подобни събития.

Така основната история престава да бъде въпросът дали Oracle расте. Тя се превръща във въпросът как расте. Компанията експандира агресивно чрез договори с ключови AI участници като Meta, Nvidia и OpenAI; тя диверсифицира портфолиото си от клиенти; тя стартира мащабен строителен цикъл, който трябва да се изплати през следващите пет до седем години; тя се опитва да удържи инвестиционния си кредитен рейтинг, докато CAPEX профилът неизбежно го натоварва. Това разминаване е сърцевината на текущия цикъл: корпоративната стратегия е експанзивна, а пазарната психология — предпазлива.

Тезата е, че истинският факт от отчетите не е рекордният RPO, нито впечатляващата печалба, а значението им: Oracle се превръща в символ на широкия AI парадокс — необятни очаквания, реални приходи, но и капиталоемко бъдеще, което изисква балансова устойчивост, по-голяма от тази, която пазарът приема за даденост. В това отношение Oracle е огледало на по-широкия сектор: инвеститорите вече не се плашат от липсата на растеж, а от неговата цена.

И така, когато акциите се понижават рязко, докато ключовите метрики растат експоненциално, пазарът изпраща едно и също съобщение: в късните етапи на големи технологични цикли числата не впечатляват сами по себе си, а само когато са съпоставени с разходите за тяхното институционализиране. А днешната история е именно тази — че Oracle стои на границата между амбиция и устойчивост, и всяка следваща стъпка ще бъде наблюдавана през призмата не на това колко може да продаде, а на това колко скъпо ще бъде да го достави.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.