Снимка: iStock

След десетилетие на консолидация, Централната военна комисия на Китай днес изглежда като руина на собствената си първоначална структура, оставяйки Си Дзинпин с почти нулева институционална опора сред висшия офицерски състав. Докато пазарите реагираха мигновено — с рязък спад от 4.6% в индекса на отбранителните акции на Goldman Sachs — по-дълбокият анализ подсказва, че истинската цена на тази чистка не е финансова, а стратегическа. Обезглавяването на военния елит в момент на нарастващо напрежение с Тайван и несигурност в отношенията с Вашингтон създава опасен вакуум в командната верига, където страхът от грешка може да парализира инициативността на бойното поле.

Паралелно с обвиненията в корупция и евентуално изтичане на ядрени тайни към САЩ, този ход разкрива и нервността на Пекин относно политическото наследяване през 2027 г. Джан Юся беше една от малкото фигури с достатъчно историческо влияние и личен авторитет, за да оглави потенциална опозиция срещу четвъртия мандат на Си. Историята на Китай ни учи, че армията е единствената организация, способна да хвърли ръкавицата на партийния лидер, и в този смисъл чистката е превантивен удар срещу всеки зародиш на алтернативен център на власт. Психологията на този ход е ясна: в света на Си Дзинпин сигурността на режима винаги е по-важна от военната готовност.

Днешните събития напомнят за чистките по време на Културната революция, когато параноята и идеологическата ревност децимираха професионалния елит на страната. Макар днес инструментите да са по-модерни — цифрово наблюдение и финансово проследяване — мотивът остава същият: пречупване на всяка форма на автономна лоялност, различна от тази към „Ядрото“. Подобно на събитията от 1960-те, Китай отново навлиза в период, в който политическата коректност е по-важна от професионалната компетентност, което поставя под въпрос способността на НОА да води сложни, високотехнологични войни в бъдеще.

Основната теза тук е, че падането на Джан Юся не е знак за сила, а за ерозия на вътрешното доверие в самия връх на китайската пирамида. Въпреки че Си демонстрира пълен контрол, фактът, че той се чувства принуден да отстрани най-близките си съратници, подсказва за дълбоко скрито недоволство или реални пробиви в сигурността, които подкопават неговата визия за „великата подмладена нация“. Пазарът на информация в Китай може да е силно цензуриран, но пазарът на риска усеща, че когато „братята“ започнат да се избиват политически, стабилността на цялата система става заложник на личните страхове на един човек.

Ако до вчера фокусът на международните анализатори беше върху технологичния прогрес и хиперзвуковите възможности на Пекин, днес вниманието се измества към психологическата устойчивост на неговата командна структура, правейки паралелите със сталинските чистки от 1937 година почти неизбежни. Тогава, точно както и сега, обезглавяването на военния елит беше представено като необходимо прочистване от „предатели“ и „чужди агенти“, но реалният ефект бе дълбока стратегическа ерозия, която се прояви болезнено при първия голям сблъсък с външен враг. Подобни исторически моменти в развитието на великите сили показват, че когато идеологическата чистота започне да диктува военните назначения, професионализмът неизменно отстъпва място на инстинкта за оцеляване, а армията губи способността си да действа като независим, стратегически мислещ организъм. В този контекст действията на Си Дзинпин изглеждат по-скоро като повторение на класическия исторически цикъл на автократично самоизолиране, при който страхът от вътрешен преврат парализира външната мощ. Инвеститорите често подценяват този тип структурен риск, фокусирайки се върху търговските баланси, докато истинският трус се подготвя в дълбините на държавната машина, където доверието в момента е по-дефицитна стока от самия капитал.

В крайна сметка, историята не е в имената на отстранените генерали, а в промяната на самия характер на китайското управление, което става все по-непредсказуемо. Инвеститорите и геополитическите анализатори ще трябва да преценяват дали един лидер, който не вярва на собствените си генерали, би рискувал мащабен военен конфликт, или напротив — ще се затвори в още по-дълбока изолация. Цикълът на чистките в Пекин влиза в нов, по-агресивен етап, а пазарът на доверие в китайския модел тепърва ще търси своето ново дъно, докато психологията на оцеляването измества логиката на растежа.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.