Снимка: iStock

Пазарът на държавен дълг в САЩ навлезе в етап, който напомня на късен цикъл на надежди, сблъскващи се с реалността: доходността по дълга се покачва именно когато политическият и корпоративният наратив настоява за по-ниска цена на капитала. Контекстът е необичаен. Федералният резерв се очаква да намали лихвата с 25 базисни пункта в сряда, а въпреки това доходностите по 10- и 30-годишните облигации се изтласкват към 4.2% и 4.82% – равнища, наблюдавани за последно в края на септември. Рефлексът на пазара да понижава дългосрочните доходности при цикъл на облекчаване този път отсъства, което е централен сигнал в среда, в която ликвидността остава напрегната, инфлационната инерция — недоизчистена, а глобалната доходност се вдига синхронно в САЩ, Германия и Япония.

Фактите говорят с хладна последователност. Коментарите от членове на ЕЦБ, че ново повишение на лихвите през 2026 г. не е изключено, както и очакването Банката на Япония да затегне политиката си на 19 декември, повишават доходността по глобалните държавни дългове и създават външен натиск върху американските трежърита. Пазарът регистрира 10-годишната доходност около 4.179%, 30-годишната близо до 4.811%, а двугодишната — 3.596%, достигайки най-високите стойности за последните седмици. Структурните фактори – американските бюджетни дефицити, продължаващото емитиране на дълг, липсата на пълно доверие, че инфлацията е „приключила“ – полагат подова граница под доходностите. Ако дисинфлацията бе напълно убедителна, дългият край на кривата би трябвало да се отпуска, а не да се втвърдява.

В макро рамката се оформя картина на монетарна асинхронност. Фед смекчава, ЕЦБ подава ястребови сигнали, Япония изненадва с възможност за нормализация. Тази глобална корекция в цената на парите поставя САЩ в ситуация, в която вътрешната политика се сблъсква с международното равновесие. Пазарите вече не тълкуват първите стъпки на Фед като линейна пътека към по-ниски дългосрочни лихви. Според PGIM Fixed Income движението на доходностите влиза в „disappointment phase“ – късният етап в цикъла на облекчаване, при който очакванията за рязък спад на доходността отстъпват пред осъзнаването, че структурните сили са по-силни от монетарното насочване.

Психологията на участниците се измества: първоначалната увереност, че 2026 г. ще донесе предвидима серия понижения, се сблъсква с по-сдържан тон от страна на Федералния резерв. Скептицизмът на висши представители на Фед към инфлационния процес създава когнитивно напрежение между политическия натиск за по-ниски доходности и фактическата инерция на номиналните съставки. Маркет-базираното очакване за следващо понижение е изтласкано към април, което е индикатор за забавяне на колективната увереност. Паралелно се наблюдава стягане в кредитните пазари: разширяващи се спредове, нарастващи делинквентности в ABS сегмента и отсъстващо облекчение в автомобилното кредитиране въпреки по-ниски краткосрочни лихви.

Историческият резонанс води към късните фази на 1998–1999 и 2019 г., когато първоначалните понижения на лихвите не доведоха до траен спад на дългосрочната доходност поради комбинация от дефицити, глобални дисбаланси и пазарно недоверие към инфлационната траектория. В подобни периоди именно дългият край на кривата се превръща в огледало на дълбоката несигурност – не за следващото заседание, а за структурния разказ за икономиката.

Основната теза тук е, че историята не е просто посоката на доходността, а значението на нейното откъсване от традиционната логика на цикъла на облекчаване. Покачването на доходностите в момент на очаквано понижение на лихвата сигнализира за пазар, който поставя под въпрос способността на цикъла да ускори дезинфлацията и да стабилизира дълговата динамика. Рискът се промъква не в това, че доходностите са високи, а в това, че се втвърдяват точно когато икономиката отчита признаци на стрес в потребителския и корпоративния кредит.

Финалният Insight е, че днешната пазарна логика говори за разказ, в който глобалната доходност диктува темпото, политиката реагира, но не води, а инвеститорите осъзнават, че цикълът на облекчаване е по-сложен, по-бавен и по-малко предвидим от желаното. Пазарът не търси перфектни данни, а последователен разказ. А днешният разказ е, че балансът между инфлация, дефицити и глобална политика остава неизчистен.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.