Снимка: iStock

Когато една компания регистрира скок от 502% в пазарната си оценка още в първите часове на публичния си живот, това престава да бъде просто финансова новина и се превръща в симптом на нещо много по-голямо. Дебютът на Moore Threads Technology Co. на борсата в Шанхай не е просто успешно набиране на капитал от 8 милиарда юана (1.13 милиарда долара); това е демонстрация на натрупваното с месеци напрежение между геополитическата необходимост и инвеститорския глад. Базираната в Пекин компания, която се позиционира като китайския отговор на Nvidia Corp., успя да постигне най-големия първичен скок за IPO над 1 милиард долара от реформите насам през 2019 година. Този феноменален ръст, при който акциите се продаваха на 114.28 юана, а пазарът ги изстреля в стратосферата, е директен отговор на търговските войни и стремежа на Китай към технологична автономия.

Данните зад тази еуфория обаче рисуват картина на екстремен оптимизъм, граничещ с хазарт. Докато приходите на Moore Threads скачат със 182% до 780 милиона юана за първите три тримесечия, компанията все още генерира нетна загуба от 724 милиона юана, макар и свита с 19%. Това, което наистина стряска консервативните анализатори, е оценката: съотношението цена/продажби (Price-to-Sales) достигна 123 пъти, което е значително над средното за сектора от 111 пъти. Интересът на инвеститорите на дребно беше толкова силен, че предлагането бе презаписано 2750 пъти. Шао Чифенг, главен инвестиционен директор в Ying An Asset Management Co., предупреждава, че макар подобен скок да е очакван предвид търсенето, историческият опит показва, че такива "паметни" IPO-та често са индикация за пазарна "пяна" и прегряване в определени ъгли на пазара.

Макроикономическата рамка на събитието е неразривно свързана с "празнината", оставена от принудителното оттегляне на Nvidia и други западни гиганти от китайския пазар поради американските санкции. Регулаторите в Пекин съзнателно разхлабиха правилата за листване на губещи компании на борда Star (китайския еквивалент на Nasdaq), за да стимулират местните стартъпи. Moore Threads е перфектният бенефициент на тази политика. Основана през 2020 година от Джан Джиенджонг, бивш изпълнителен директор в Nvidia, компанията започна с графични карти за гейминг, преди да се преориентира към AI ускорители – жизненоважният компонент за обучение на големи езикови модели. Фактът, че през октомври 2023 година Министерството на търговията на САЩ добави фирмата в своя "списък на обектите" (Entity List), ограничавайки достъпа ѝ до ключови технологии, парадоксално изигра ролята на маркетингов катализатор. Вместо да уплаши инвеститорите, санкцията маркира компанията като стратегически актив за националната сигурност.

Пазара в момента се движи от страх от пропускане (FOMO) и патриотичен капитализъм. Инвеститорите виждат в Moore Threads не просто производител на хардуер, а залог за оцеляването на китайската AI екосистема. Този ентусиазъм обаче води до канибализация на други активи – печалбите от петък предизвикаха ротация на капитали, като акциите на Shenzhen H&T Intelligent Control Co., която държи малък дял в чип мейкъра, спаднаха с 10%. Това е класически сигнал за спекулативна треска, където капиталът се движи хаотично към най-горещата точка, пренебрегвайки диверсификацията.

Аналогия може да се потърси в дот-ком балона, но с геополитически привкус. Подобно на тогава, инвеститорите са готови да плащат огромни премии за обещанието за бъдещ растеж, пренебрегвайки текущата рентабилност. Но тук има и елемент на държавен капитализъм – Пекин няма лукса да остави тези компании да се провалят. Успехът на това листване вече павира пътя за следващите в опашката: MetaX Integrated Circuits Shanghai Co. отваря подписка в петък, а гигантите в паметта Yangtze Memory Technologies Co. и ChangXin Memory Technologies Inc. обмислят свои собствени IPO-та, които могат да достигнат оценки до 300 милиарда юана.

Основната теза в тази ситуация е, че пазарната оценка на Moore Threads включва масивна "премия за суверенитет". Инвеститорите не купуват просто чипове; те купуват дял от бъдещето, в което Китай успява да заобиколи технологичната блокада на Вашингтон. Това е залог с висок риск, защото зависи не само от инженерния гений на екипа на Джан Джиенджонг, но и от способността на веригата за доставки да функционира в изолация.

Пазарът няма нужда от перфектни финансови отчети, когато става дума за национална мисия. Историята днес е, че китайският капитал е мобилизиран да финансира технологичната война, а Moore Threads е първата голяма победа на този фронт – поне на борсовите екрани. Дали тази оценка ще издържи проверката на реалността и конкуренцията, е въпрос, който ще се реши не в Шанхай, а в лабораториите за развойна дейност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.