Снимка: iStock

В системата на глобалните финанси има части, които рядко попадат във фокуса на инвеститорите, но когато се размърдат, целият пазар усеща напрежението. Краткосрочните фондови пазари — „вътрешната водопроводна инсталация“ на финансовата система — започват отново да изпращат предупредителни сигнали. За повечето участници движението на индекси като S&P 500 или Nasdaq е първият ориентир. За Федералния резерв обаче пулсът минава през далеч по-тихите, но критични числа: SOFR и общозалоговият тристранен лихвен процент. И двата надхвърлиха 4% през последната седмица — нива, които не са драматични сами по себе си, но са достатъчно високи, за да напомнят за сътресенията в края на октомври и за стреса, наблюдаван на няколко пъти през годината.

Краткосрочните фондови пазари са фундаментът върху който почива целият кредитен механизъм. Когато SOFR започне да се качва — дори с десетки базисни точки — това означава, че ликвидността се преразпределя с по-трудно усилие. Тя вече не е „изобилна“, както беше през последните години, а се движи при по-тесни условия. Сам Цийф от JPM го формулира просто: наблюдаваме повторение на октомврийската динамика — не паника, а затягане. Това е същият механизъм, който през 2019 г. доведе до скока на репо ставките и принуди Фед да се намеси, въпреки че тогава икономиката беше силна, а рисковете — локални. Днешната версия изглежда по-умерена, но едно е ясно: когато се появи напрежение в системите за еднодневно финансиране, Фед няма лукса да стои настрана.

Интересното е, че затягането се появява в момент, когато балансовото свиване на Фед е към своя край и би трябвало да освобождава ликвидност. И все пак, според Генадий Голдбърг от TD Securities, резервите вероятно вече са близо до прага, под който централната банка губи контрол върху краткосрочните лихви. Когато системата започне да „дращи дъното“ на достатъчните резерви, появата на резки отклонения в SOFR е неизбежна. Това е причината все повече стратеги да предполагат, че през януари — а може би и по-рано — Фед ще трябва да обяви покупки на краткосрочни държавни книжа. Това не е количествено облекчение, а техническа операция за запълване на ликвидни кухини, които, ако останат незапълнени, могат да създадат волатилност далеч отвъд репо пазара.

В паралел с това други експерти, включително от Deutsche Bank, виждат възможност да се промени лихвата върху резервните баланси, която служи като подова плоча за целия краткосрочен лихвен спектър. Ако тя бъде понижена в първото тримесечие, част от напрежението може да се разсее. Но ако се наложи корекция още през декември, това ще бъде индиректно признание, че пазарът на резервации вече не функционира в режим на „достатъчност“.

Картината се усложнява допълнително от факта, че месечните и тримесечните крайни дати традиционно предизвикват скокове в търсенето на финансиране. Октомври и ноември вече показаха колко чувствителна е системата към тези периоди. А сега предстои най-натовареното време от годината — края на декември, когато банките балансират отчетите си, институциите свиват експозициите си и ликвидността обикновено се изтегля към най-сигурните активи. Ето защо BMO предупреждават, че въпреки засега умереното облекчение на репо ставките, възможността за нов „скок“ до края на годината е напълно реална.

В същото време фондовите пазари реагираха спокойно. Основните индекси завършиха с умерени повишения, а доходността по едномесечните и двумесечните съкровищни бонове падна към 3.84% и 3.75% — знак, че пазарът все още очаква понижения на основната лихва през декември или януари. Това създава специфичен парадокс: инвеститорите вярват, че Фед е към края на цикъла на свиване, но същевременно пропускат, че първият сигнал за промяна в политиката често идва именно от краткосрочните фондови пазари. Там, много преди официалните пресконференции, се вижда доколко финансовата система усеща напрежение. И това, което виждаме днес, не е срив, а предупреждение.

Insight 99+ разглежда такива моменти като точки, в които емоцията на пазарите и механиката на паричната система се пресичат. Когато ликвидността започне да се уплътнява, волатилността се покачва, а инвеститорите стават по-чувствителни към дори малки сигнали. Това е среда, в която централната банка често влиза с хирургическа намеса, преди ситуацията да премине в системен риск. Ако натискът в SOFR се повтори в по-остра форма през декември, намесата може да се случи не през 2026 г., а по-скоро в рамките на седмици. И макар подобни операции да остава технически и незабележими за широката публика, ефектът им върху пазарното настроение може да бъде изненадващо силен.

Това е момент, в който пазара гледа към Фед не за посока на лихвите, а за потвърждение, че фундаменталният механизъм на финансиране остава стабилен. Без това потвърждение кратките колебания в SOFR могат да прераснат в по-широка несигурност. Днешните данни не вещаят криза, но сочат промяна в режимa — от изобилна ликвидност към по-внимателно дозиране. А при подобни режими пазарите стават по-чувствителни, а централната банка — по-активен участник.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.