Снимка: iStock

Когато политическа фигура от ранга на Риши Сунак промени позицията си на 180 градуса за по-малко от две години, това не е просто лична непоследователност, а надежден индикатор за смяна на глобалния икономически и политически цикъл. През 2023 година Сунак организира първата среща на върха за безопасност на изкуствения интелект, канейки скептици като Илон Мъск, за да обсъдят предпазните огради пред технологията. Днес бившият британски премиер, който вече заема съветнически позиции в Anthropic PBC и Microsoft Corp., твърди, че „правилното нещо е да не се регулира“. Неговите думи, че компаниите работят „наистина добре“ с изследователите по сигурността и се подлагат на доброволни одити, маркират края на краткия период на регулаторен страх и началото на ерата на „laissez-faire“ (ненамеса), водена от икономическа необходимост, а не от технологична сигурност.

Тази промяна в наратива се случва на фона на данни, които биха трябвало да предизвикат обратната реакция. ChatGPT се превърна в най-бързо развиващия се софтуер в историята, използван редовно от 10% от световното население само три години след старта си. Но зад успеха се крият и тъмните петна на статистиката – OpenAI е обект на съдебни искове от семейства, чиито близки са преживели делюзивни спирали или са стигнали до самоубийство след прекомерна употреба на чатбота. Групи за защита на правата са събрали историите на над 160 души, които докладват за влошаване на психичното здраве, зависимост и промени в когнитивните навици. Въпреки това, липсата на „апокалиптично“ събитие (като масова кибератака или екзистенциална заплаха) се използва като аргумент, че строгите правила са излишни.

Макроикономическата картина обяснява този привиден парадокс. В свят на стагниращи икономики и ожесточена геополитическа конкуренция, правителствата гледат на AI не като на заплаха, а като на спасителен пояс за производителността. САЩ преминават от изпълнителни заповеди за безопасност при администрацията на Байдън към обещания за дерегулация при Доналд Тръмп, подкрепени от лобистките усилия на силициеви инвеститори като Марк Андрийсън. Великобритания, въпреки репутацията си на разумен регулатор, също изглежда нежелаеща да спира прогреса на генеративния AI. Дори Европейският съюз отлага най-строгите разпоредби на своя AI Act до 2027 година. Логиката е брутална: никой не иска да бъде първият, който ще задуши иновациите с бюрокрация, докато съседите му изграждат инфраструктурата на бъдещето.

Психологията на пазара и политическия елит в момента е водена от страх от пропускане (FOMO) и илюзията за контрол. Дори критици като Мъск притихнаха, след като стартираха свои собствени проекти като xAI Corp. Съществува колективно самозалъгване, че доброволните ангажименти на корпорациите са достатъчни. Сунак коментира, че „никой не иска да пусне нещо в света, което би причинило значителна вреда“, което издава наивна вяра в добрите намерения на технократите. Историята обаче показва, че когато печалбата и пазарният дял са водещи мотиви, „непредвидените последствия“ се превръщат в стандарт. Еуфорията около технологията заглушава предупредителните сигнали за авторски права, дезинформация и социална ерозия, които вече са факт, а не хипотеза.

Глобалният контекст се допълва от стратегията на Китай, която често се сочи като оправдание за западната дерегулация. Пекин прилага строг контрол върху чатботовете, които могат да генерират политически чувствително съдържание, но оставя вратата широко отворена за индустриалния AI, логистиката и инфраструктурата. Според изследване на професор Анджела Жан от Университета на Южна Калифорния, китайските компании в тези сектори се ползват с данъчни облекчения и държавна подкрепа, защото Комунистическата партия е основен клиент на техните технологии за наблюдение. Тази „надпревара във въоръжаването“ с чипове и алгоритми принуждава и двете страни на Тихия океан да пренебрегват рисковете от киберсигурност и системни сривове в името на скоростта.

Основната теза тук не е, че регулацията е панацея, а че отказът от нея е активен залог с висок риск. Правителствата по света решиха да третират AI компаниите като партньори в икономическото възстановяване, а не като обекти на надзор. Това създава опасен прецедент, при който демократичните институции абдикират от ролята си на защитник на обществения интерес, разчитайки на добрата воля на корпоративни бордове, чиято основна отговорност е към акционерите, а не към гражданите.

Пазарът и политиците нямат нужда от перфектни гаранции за безопасност – те търсят растеж на всяка цена. А историята днес е, че светът е решил да повери ключовете за най-мощната технология на създателите ѝ, надявайки се, че те ще натиснат спирачката сами, ако пропастта наближи. Както историята на финансовите кризи ни учи обаче, саморегулацията работи безотказно – точно до момента, в който престане да работи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.