Снимка: iStock

Когато главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман обявява вътрешен „червен код“ за ChatGPT, това не е просто техническа бележка към екипа, а сигнал, че най-горещият сегмент на световните пазари навлиза в нов етап – от еуфорична доминация към защитна фаза на битка за дял, маржове и доверие. Компания, която планира да увеличи приходите си от около 13 милиарда долара през 2025 г. до 200 милиарда долара до 2030 г., изведнъж признава, че конкуренцията може да превърне тази траектория от права линия в много по-зигзагообразен път.

Поводът е ясен: Google представя модела Gemini 3, който по редица тестове изпреварва ChatGPT и изстрелва акциите на компанията до нови върхове. Anthropic отговаря с Claude Opus 4.5 и укрепва позицията си като сериозен конкурент в „премиум“ сегмента на изкуствения интелект за професионалисти. В същото време последният модел на OpenAI, GPT-5, получава смесени оценки – достатъчно силен, за да остане играч №1, но не достатъчно, за да затвори вратата пред останалите. На този фон вътрешното признание на Алтман, че Gemini 3 може да създаде „икономически насрещен вятър“ за OpenAI, е важен психологически завой: компанията, която отприщи съвременната вълна на генеративния изкуствен интелект, вече не играе сама на сцената.

Зад тази вътрешна тревога стоят числа, които са едновременно впечатляващи и обезпокоителни. OpenAI обещава мащаб на капиталовите разходи, какъвто технологичният сектор рядко е виждал: около 1,4 трилиона долара за центрове за данни и инфраструктура за осем години. Тези пари няма да отидат само в собствените сървъри на компанията, а ще се разпределят през облачни доставчици като CoreWeave и Oracle и през чипопроизводители като Broadcom, Nvidia и AMD. Това създава своеобразен кръгов поток – OpenAI е едновременно клиент, партньор и катализатор за приходите на същите компании, от които зависи. Когато една фирма постави подобна сума върху масата, това е или началото на дълъг цикъл на доминация, или бъдещ учебникарски пример за това как изглежда балон, който се надува твърде бързо.

Пазарната психология вече усеща това напрежение. От една страна, инвеститорите в инфраструктура – от производителите на чипове до операторите на центрове за данни – виждат в плановете на OpenAI потвърждение, че търсенето на изчислителна мощ ще остане високо години напред. От друга страна, все по-често се чуват въпроси дали проекция от 13 до 200 милиарда долара приходи за пет години не предполага почти перфектен сценарий: запазване на лидерството в моделите, успешни нови продукти като интелигентни агенти, устойчив ценови модел и липса на разрушителни регулации. В реалния свят подобни прави линии рядко остават прави.

Историческият паралел е неизбежен. В началото на века телекомуникационните компании инвестираха стотици милиарди долари в оптични мрежи с убеждението, че трафикът ще расте експоненциално. Трафикът наистина нарасна, но капиталовите разходи бяха толкова агресивни, че голяма част от стойността отиде при по-късни играчи, които просто използваха вече построената инфраструктура. Днес OpenAI и конкурентите му рискуват подобен сценарий: ако се окаже, че нормата на възвръщаемост върху тези 1,4 трилиона долара е по-ниска от очакваното, бенефициентите могат да се окажат не само разработчиците на модели, а най-вече доставчиците на чипове, облаци и енергийна инфраструктура.

Обявеният вътрешен „червен код“ означава и нещо друго – приоритизация. OpenAI отлага разработката на нови продукти като сложни автономни агенти, за да концентрира ресурси върху подобрения на ChatGPT. Това е тихо признание, че в момент, в който конкуренцията се засилва, основният продукт – чатботът – се превръща от „витрина“ в жизнено важен център на бизнес модела. Ако Google и Anthropic успеят да убедят корпоративните клиенти, че техните модели са по-надеждни, по-сигурни или по-евтини, ценовият натиск може да свие маржовете точно когато инвестициите са най-тежки. Тук се срещат психологията и счетоводството: страхът да не се изостане в качеството на модела може да доведе до още по-агресивни разходи, което пък засилва притесненията за балон.

В същото време не бива да се подценява и силата на ефекта „първи в съзнанието“. ChatGPT остана синоним на генеративен изкуствен интелект за масовия потребител, а милиони разработчици и компании вече са изградили процеси и продукти около неговия интерфейс и програмни интерфейси. Това е реално конкурентно предимство: смяната на модел не е само технически акт, а организационна операция с риск, разходи и обучителна крива. Именно върху този инерционен капитал разчита OpenAI, докато се опитва да навакса технологичната дистанция, която анализаторите засичат в някои тестове в полза на Gemini 3 или Claude Opus 4.5.

Големият въпрос е как тази надпревара ще се отрази на пазарите като цяло. Ако OpenAI, Google и Anthropic продължат да натискат едновременно газта, изчислителното търсене ще поддържа високо ниво на инвестиции в чипове, мрежи, енергия и центрове за данни. Това е позитивен фон за целия сектор на полупроводниците и за компаниите, които захранват „мозъка“ на новата икономика. Но колкото повече капитал се влива в една тема, толкова по-остър става рискът от разочарование. Новината за вътрешен „червен код“ в OpenAI може да се прочете и така: дори лидерът усеща, че очакванията са стигнали до точка, в която всяко забавяне в напредъка или монетизацията може да предизвика значима преоценка.

Историята тук не е просто фактът, че един изпълнителен директор звучи тревожно в вътрешно писмо. Историята е, че съвременният цикъл на изкуствения интелект навлиза в фаза, в която вече не е достатъчно да си пръв – трябва да доказваш, че можеш да растеш устойчиво в свят с реални ограничения: чипове, енергия, регулации и човешко внимание. Пазарът няма нужда от перфектни новини – той търси ясна и честна история. А историята днес е, че изкуственият интелект остава гръбнак на следващото десетилетие, но битката за това кой ще монетизира този гръбнак тепърва започва, а усещането за „червен код“ е само първият признак, че романтичната фаза е към своя край.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.