Снимка: iStock

В корпоративната история има моменти, в които езикът се променя рязко, маркирайки края на една епоха и началото на друга, и ние се намираме точно в такава повратна точка. Допреди шест месеца изпълнителните директори говореха за изкуствения интелект като за „помощник-пилот“, който ще направи служителите по-продуктивни и щастливи; днес те говорят за него като за заместник. Табуто е счупено. Lufthansa планира да премахне хиляди административни позиции, ING предупреждава за съкращения заради дигитализацията, а американските компании вече открито посочват AI като причина за над една пета от съкращенията през октомври. Това не е просто статистическа корекция; това е психологическа промяна в начина, по който капиталът гледа на труда. Ако преди уволненията се маскираха зад евфемизми като „преструктуриране“, днес те се брандират като „технологична еволюция“, която инвеститорите посрещат не с тревога, а с аплодисменти и по-високи оценки на акциите.

Фундаменталната логика зад този процес е безпощадна. Данните на Challenger, Gray & Christmas показват, че само през октомври в САЩ са обявени над 30 000 съкращения, директно свързани с изкуствения интелект. Това съвпада с желанието на пазара да види ефективност на всяка цена. Когато Бил Макдермот от ServiceNow казва в прав текст, че AI агентите „не обядват, не искат здравни осигуровки и работят 24 часа“, той изрича на глас това, което всеки финансов директор си мисли, докато гледа екселските таблици. Идеята за „душегубните професии“, от които хората трябва да бъдат освободени, е красива маркетингова опаковка на една по-сурова реалност – компаниите търсят начин да разкачат растежа на приходите от растежа на персонала. Примерът с логистичния гигант C.H. Robinson, който успя да намали броя на служителите си с почти 11% и въпреки това да запази обемите на работа, е новият „златен стандарт“, към който се стреми всяка борсова компания.

Но тук има и скрит пласт на корпоративно лицемерие, което анализаторите наричат „изпиране на имиджа чрез изкуствен интелект“. Много от технологичните гиганти, които днес съкращават, всъщност поправят грешките си от пандемичната ера на свръхнаемане. По-удобно е да кажеш на акционерите, че уволняваш 14 000 души, защото си иновативен и внедряваш алгоритми, отколкото да признаеш, че си управлявал лошо ресурсите си и си създал бюрократичен балон. Amazon е класически пример за тази двойственост – въпреки че официално отричат съкращенията да са водени от AI в момента, те агресивно инвестират в центрове за данни и чипове, докато орязват други отдели. Това е игра на сенки, в която технологията служи като универсално извинение за всяко непопулярно управленско решение. Джером Пауъл и Федералният резерв наблюдават това внимателно, защото границата между реална технологична замяна и обикновена икономическа циклична чистка става все по-размита.

Психологическият ефект върху пазара на труда ще бъде дълбок и дълготраен. Вече не става въпрос само за замяна на нискоквалифициран труд; новите AI агенти навлизат в територията на анализаторите, младшите банкери и програмистите. IBM открито говори за милиарди долари спестявания и замяна на стотици служители в човешките ресурси. Това създава среда на постоянна несигурност дори за „белите якички“, които доскоро се смятаха за недосегаеми. Goldman Sachs прогнозира, че съкращенията, водени от AI, ще нараснат до 11% през следващите три години. Това променя самата социална сделка – ако преди лоялността и опитът гарантираха сигурност, днес единствената гаранция е способността да правиш нещо, което алгоритъмът все още не може. Летвата за наемане се вдига до небесата; както казва изпълнителният директор на Shopify, екипите трябва да докажат защо не могат да свършат работата с AI, преди изобщо да поискат нов човек.

В крайна сметка, ние сме свидетели на трансформация на корпоративната философия. Човекът престава да бъде актив и се превръща в пасив, който трябва да бъде минимизиран. Инвеститорите обичат тази история, защото тя обещава по-високи маржове и по-малко главоболия с човешкия фактор. Но макроикономическият риск е реален – кой ще потребява продуктите на тези високоефективни компании, ако голяма част от средната класа бъде „оптимизирана“ извън пазара на труда? Засега Уолстрийт игнорира този въпрос, опиянен от обещанията за безкрайна ефективност. Компаниите вече не се срамуват да кажат, че предпочитат машините; напротив, те го носят като значка за модерност. И докато технологията наистина може да ни отърве от скучната работа, опасността е, че покрай скуката, тя може да отмие и икономическата сигурност на милиони.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.