Снимка: iStock

Когато гледаш пазарите днес, усещането е почти сюрреалистично. Широкият американски индекс е близо до върховете си, технологичните компании още спорят коя е истинският „двигател на бъдещето“, златото пробива нагоре като в класически учебник по защита от несигурност, а около изкуствения интелект летят обещания за нова индустриална революция. И в този шум биткойн седи в ъгъла – повече от 20% под своя връх, колебаещ се в сравнително тесен коридор, без срив, но и без ентусиазъм. Не е драматичен крах, а по-скоро досадно, продължително затишие. За много хора това изглежда като провал на „голямата история“ за дигиталните пари. Но всъщност става нещо много по-прозаично и познато: биткойн преживява своя закъснял момент на първично публично предлагане.

В света на обикновените акции сценарият е познат. Компанията излиза на борсата, първите дни са шумни, цената може да скочи многократно, медиите обявяват „нова епоха“. Но ранните инвеститори – основатели, ранни фондове, ключови служители – често са заключени за месеци. Истинската разпродажба започва не в деня на листването, а когато ограниченията паднат. И тогава не виждаме паника, а методично, търпеливо „разтоварване“ в силен пазар. Цената не се срива, но спира да лети. Силата на фундаментите се сблъсква с тежестта на старите акционери, които просто си прибират печалбата.

При биткойн липсва формално първично предлагане, но логиката е същата. Ранните „създатели и фондации“ тук не са в проспект, а са миньорите и най-ранните купувачи – тези, които са придобили монети при цени от десетки, стотици или хиляди долари и са издържали през всички цикли на страх и подигравки. Дълги години техните огромни позиции не можеха да бъдат придвижени без да разтърсят пазара. Ликвидността беше плитка, инфраструктурата – крехка, а всяко голямо местене – повод за паника.

Днес картината е друга. Има фондови продукти върху биткойн, големи банки и посредници предлагат достъп, има институционално попечителство, робо-платформи и дори държавни структури, които тихо добавят експозиция. За първи път в историята си биткойн може да „поеме“ милиарди, без това да изглежда като земетресение на графиката. И точно това се случва: старите големи притежатели постепенно предават факела на много по-широка база нови собственици. В блокчейна се вижда как монети, които не са мърдали повече от десетилетие, започват да се местят – не в истерия, а в равномерни, търпеливи вълни на разпределение.

Затова текущата слабост не прилича на „крипто зимата“ от 2022 г. Тогава продаваха хора, които се страхуваха, че всичко отива към нула – след фалити на борси, разкрития за измами и рухване на доверие. Липсваше дълбок купувач от другата страна. Пазарът се свлече с десетки проценти, защото изчезна и вярата, и ликвидността. Днес ситуацията е коренно различна: технологията е приета от голяма част от финансовия свят, има легални канали за голямо търсене, а тези, които продават, са не отчаяни губещи, а ранни победители. Те не ликвидират, за да оцелеят, а реализират печалба след години търпение.

Тук се появява и една неприятна истина за всеки пазар. Когато много богат и търпелив собственик реши да намали позицията си, той рядко има интерес да срути цената. Обикновено продава в сила, на стъпки, срещу нов приток на търсене. Такива периоди на „висящо предлагане“ при акциите често траят между половин година и година и половина след изтичане на ограниченията. Ако пренесем тази логика върху биткойн, „заключването“ де факто приключи, когато цената проби психологическия праг от шестцифрени нива и стана ясно, че пазарът може да поеме големи блокове чрез институционалните канали. Оттогава сме вероятно вече в зрялата фаза на този процес – осем, може би десет месеца след началото на систематичното разтоварване.

Това не означава, че цената не може да падне още. Напротив – докато старите големи притежатели постепенно намаляват експозицията си, а новите инвеститори все още усвояват актив, който е известен с жестоките си колебания, напълно естествено е да виждаме периоди на натиск, консолидация и разочарование. Но е важно да разберем характерът на това движение: това не е паника, а прехвърляне на собственост. Биткойн сменя поколението на притежателите си.

Тук идва ключовият въпрос: каква е ролята на подобен актив в един разумен инвестиционен план. Биткойн не ти изплаща дивидент. Не ти носи купонен доход. Не е стабилизационен буфер като паричните средства. Не е и класически защитен актив, въпреки че на дълги периоди може да играе такава роля при определени сценарии. На практика той е отделен „джоб“ в портфейла, който носи един-единствен смисъл: участие в потенциално радикална промяна на финансовата система, при която независими дигитални пари заемат трайно място до традиционните валути и финансови активи.

Затова неговото естествено място е като малък, ясно ограничен процент в общото богатство – онази част, която можем да „заключим“ за 10–20 години, без да очакваме нито стабилност, нито доход, а само една опция: че ако сценарият за зрял, утвърден биткойн се реализира, този дребен дял може да се превърне в значим капитал за следващото поколение. Ако не се реализира – загубата ще е неприятна, но няма да разруши основата. В този смисъл биткойн повече прилича на дългосрочен билет за възможно бъдеще, отколкото на позиция за краткосрочни спекулации.

Това поставя и психологически тест пред всеки, който го притежава. Можеш ли да приемеш, че за месеци, дори години, цената може да се движи настрани, да се понижава периодично, да изостава спрямо акциите, златото или други активи? Можеш ли да издържиш период, в който „шумът“ около него заглъхва, медийният интерес намалява, а други теми – като изкуствения интелект – стават новият център на вниманието? Защото точно в такива фази се предава собствеността от нетърпеливите към търпеливите.

От гледна точка на дългия хоризонт сегашният период може да изглежда като безкрайно досадно изчакване. Но ако погледнем исторически – всяко голямо движение нагоре е било предшествано не от еуфория, а от плато на скука и съмнение. Разликата между този, който прави смислени дългосрочни ходове, и този, който гони всяка вълна, не е в способността да познава дъното. Разликата е в решението предварително да се дефинира ролята на актива, размерът на вложението и времевият хоризонт.

Има нещо символично и в идеята да отделиш малък дял в такъв актив за децата или внуците си. Ако се окажеш прав, те ще получат старт, който се е родил от твоето търпение и от готовността ти да понесеш несигурността. Ако не се окажеш прав – основата на тяхното бъдеще няма да зависи от това решение. Именно така трябва да изглежда разумният риск: ограничен по размер, ясно осъзнат, с хоризонт, в който не заложиш живота си, а само онази част от богатството, която си готов да оставиш да „спи“ дълги години.

В този смисъл текущият „момент на първично преразпределение“ при биткойн не е нито доказателство за неговия край, нито гаранция за грандиозен следващ ръст. Той е нормална, макар и напрегната фаза от зреляването на актива – момент, в който старите големи притежатели бавно слизат от сцената, а новата, по-широка група собственици заема своите места. Когато това прехвърляне завърши, пазарът ще остане по-малко концентриран, по-устойчив и по-чувствителен към реалните дългосрочни фактори: приемане, регулация, технологични подобрения, интеграция в финансовата система.

До тогава задачата на всеки разумен инвеститор не е да гадае следващите десет хиляди нагоре или надолу, а да си отговори честно на три прости въпроса: каква роля има този актив в моята обща картина, какъв размер мога да си позволя да поставя там, без да наруша стабилността си, и имам ли търпението да изчакам достатъчно дълго, за да има смисъл изобщо да участвам.

Ако отговорите са ясни, шумът може да намалее. Остава времето да свърши своята работа.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.