Снимка: iStock
В новия епизод на подкаста „Силата на инвестициите“ гост е Радослав Гайдарски – предприемач и съосновател на няколко технологични компании, включително и един от редките български партньори на Lufthansa Technik. Разговорът започна от този впечатляващ джойнт-венчър и естествено премина към темата, която вече определя цялата технологична траектория на десетилетието – изкуственият интелект.
Историята с Lufthansa не е просто успех на „още една българска IT фирма“, а сигнал, че тук вече се появяват компании, на които глобални играчи поверяват критична част от своята дигитализация. Вместо да продаде CleverPine, екипът на Радослав избира партньорство – решение, което, както сам признава, е част от по-широката му философия за създаване на стойност, а не за бързо „кеширане“.
Когато разговорът премина към AI, Радослав е категоричен: „AI е бъдещето. Той не е хайп.“ По думите му изкуственият интелект е неизбежен технологичен слой, който ще седи под почти всеки бизнес процес. Хайп има другаде – в това как компаниите го използват като маркетинг или в оценките, които пазарът присъжда на инфраструктурата зад него. Но реалният ефект е вече тук: задачи, изискващи часове, се решават за минути.
Проблемът е, че продуктивността не се разпределя равномерно. Радослав го формулира пределно ясно: „Голямото предизвикателство е как AI да бенефитне бизнеса поне толкова, колкото да бенефитне служителя.“ В момента именно служителят взима най-голямата част от ползата – повече време, по-малко стрес, по-бърз резултат. Но компаниите все още не знаят как да превърнат това в структурно предимство, а клиентът рядко усеща подобрение в цената или качеството.
Според Радослав сме в ранната фаза на дълъг процес: „Трябва да си редизайниш целия процес и целия бизнес около AI.“ Истинската трансформация ще дойде, когато човекът престане да бъде просто потребител на инструмент и се превърне в оркестратор на процес. Това пролича и от неговите думи: „Човекът ще бъде оркестратор, а не изпълнител.“ Тогава един специалист ще управлява капацитет, който преди е изисквал цели екипи.
Това води до неудобния въпрос: какво става с работните места? Историята вече е преминавала през подобни скокове – от фенерджиите по улиците до машинописците и поточните линии, обясни гостът на подкаста. Изкуственият интелект ускорява следващия преход. Професиите, основани на повтаряеми задачи, ще бъдат под натиск. При автономните автомобили – шофьорите. При IT – най-ниските нива на професията. Ако някога петмесечен курс бе достатъчен за старта на един начинаещ програмист, занапред бариерата ще се вдигне. Ще прилича повече на медицината – дълго обучение, по-сложни умения, по-малко място за „сурови“ джуниъри.
Инвестиционната му логика следва същия модел на реализъм. Радослав и партньорите му управляват фонд, който съзнателно избягва най-шумните тикери във вълната на AI. Не защото NVIDIA или хиперскейлърите няма да бъдат победители, а защото част от оценките днес са резултат от кръгови инвестиции и взаимни зависимости между големите. Модел, който той не приема като здравословен. Вместо това фондът търси стартъпи – предимно AI-first компании, които решават конкретни проблеми, а не разчитат единствено на AI-вълната.
Аналогията със златната треска е точна: печелят тези, които правят лопатите – чиповете, облаците, базовите модели. Но около тях се раждат цели градове, а смислените инвеститори се стремят именно към тях. За България това е шанс да бъде място, което строи част от тези нови „градове“ – чрез джойнт-венчъри от клас Lufthansa Technik и чрез свои AI-first продукти – както и риск да остане в периферията като евтин подизпълнител.
В крайна сметка този епизод носи и послание: бъдещето на AI не е просто технологичен въпрос. То е въпрос на разпределение на стойност, подготовка на хората и смелост да играем роля в глобалния процес, вместо да чакаме инструкции. България може да избере позицията на оркестратор – и разговори като този с Радослав Гайдарски показват, че има хора, които вече вървят по този път.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
След охлаждане при SpaceX дали капиталът не започва да се връща към биткойна?
SpaceX изтри 600 милиарда долара за три дни. Това е повече от стойността на почти цяла корпоративна Европа?.
Как Европа намаля наполовина за едно поколение?
Уолстрийт е обсебен от следващата Nvidia. Истинската възможност може да е сред "губещите"
Ръста на продажбите на електромобили може да намали глобалното търсене на петрол
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.14 | ▼0.40% |
| USDJPY | 161.56 | ▼0.02% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.38% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.11% |
| USDCAD | 1.42 | ▲0.36% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 144.20 | ▼0.01% |
| S&P 500 | 7 448.20 | ▼1.10% |
| Nasdaq 100 | 29 715.30 | ▼2.79% |
| DAX 30 | 25 082.50 | ▼0.75% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 62 272.30 | ▼2.62% |
| Ethereum | 1 659.48 | ▼3.87% |
| Ripple | 1.10 | ▼2.24% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 73.32 | ▼1.19% |
| Петрол - брент | 76.82 | ▼1.25% |
| Злато | 4 116.12 | ▼1.74% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 587.08 | ▼1.86% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.36 | ▲0.11% |
| Germany Bund 10 Year | 126.72 | ▲0.26% |
| UK Long Gilt Future | 89.31 | ▲0.67% |