Снимка: iStock
В новия епизод на подкаста „Силата на инвестициите“ гост е Радослав Гайдарски – предприемач и съосновател на няколко технологични компании, включително и един от редките български партньори на Lufthansa Technik. Разговорът започна от този впечатляващ джойнт-венчър и естествено премина към темата, която вече определя цялата технологична траектория на десетилетието – изкуственият интелект.
Историята с Lufthansa не е просто успех на „още една българска IT фирма“, а сигнал, че тук вече се появяват компании, на които глобални играчи поверяват критична част от своята дигитализация. Вместо да продаде CleverPine, екипът на Радослав избира партньорство – решение, което, както сам признава, е част от по-широката му философия за създаване на стойност, а не за бързо „кеширане“.
Когато разговорът премина към AI, Радослав е категоричен: „AI е бъдещето. Той не е хайп.“ По думите му изкуственият интелект е неизбежен технологичен слой, който ще седи под почти всеки бизнес процес. Хайп има другаде – в това как компаниите го използват като маркетинг или в оценките, които пазарът присъжда на инфраструктурата зад него. Но реалният ефект е вече тук: задачи, изискващи часове, се решават за минути.
Проблемът е, че продуктивността не се разпределя равномерно. Радослав го формулира пределно ясно: „Голямото предизвикателство е как AI да бенефитне бизнеса поне толкова, колкото да бенефитне служителя.“ В момента именно служителят взима най-голямата част от ползата – повече време, по-малко стрес, по-бърз резултат. Но компаниите все още не знаят как да превърнат това в структурно предимство, а клиентът рядко усеща подобрение в цената или качеството.
Според Радослав сме в ранната фаза на дълъг процес: „Трябва да си редизайниш целия процес и целия бизнес около AI.“ Истинската трансформация ще дойде, когато човекът престане да бъде просто потребител на инструмент и се превърне в оркестратор на процес. Това пролича и от неговите думи: „Човекът ще бъде оркестратор, а не изпълнител.“ Тогава един специалист ще управлява капацитет, който преди е изисквал цели екипи.
Това води до неудобния въпрос: какво става с работните места? Историята вече е преминавала през подобни скокове – от фенерджиите по улиците до машинописците и поточните линии, обясни гостът на подкаста. Изкуственият интелект ускорява следващия преход. Професиите, основани на повтаряеми задачи, ще бъдат под натиск. При автономните автомобили – шофьорите. При IT – най-ниските нива на професията. Ако някога петмесечен курс бе достатъчен за старта на един начинаещ програмист, занапред бариерата ще се вдигне. Ще прилича повече на медицината – дълго обучение, по-сложни умения, по-малко място за „сурови“ джуниъри.
Инвестиционната му логика следва същия модел на реализъм. Радослав и партньорите му управляват фонд, който съзнателно избягва най-шумните тикери във вълната на AI. Не защото NVIDIA или хиперскейлърите няма да бъдат победители, а защото част от оценките днес са резултат от кръгови инвестиции и взаимни зависимости между големите. Модел, който той не приема като здравословен. Вместо това фондът търси стартъпи – предимно AI-first компании, които решават конкретни проблеми, а не разчитат единствено на AI-вълната.
Аналогията със златната треска е точна: печелят тези, които правят лопатите – чиповете, облаците, базовите модели. Но около тях се раждат цели градове, а смислените инвеститори се стремят именно към тях. За България това е шанс да бъде място, което строи част от тези нови „градове“ – чрез джойнт-венчъри от клас Lufthansa Technik и чрез свои AI-first продукти – както и риск да остане в периферията като евтин подизпълнител.
В крайна сметка този епизод носи и послание: бъдещето на AI не е просто технологичен въпрос. То е въпрос на разпределение на стойност, подготовка на хората и смелост да играем роля в глобалния процес, вместо да чакаме инструкции. България може да избере позицията на оркестратор – и разговори като този с Радослав Гайдарски показват, че има хора, които вече вървят по този път.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
SpaceX изтри 600 милиарда долара за три дни. Това е повече от стойността на почти цяла корпоративна Европа?.
Как Европа намаля наполовина за едно поколение?
След охлаждане при SpaceX дали капиталът не започва да се връща към биткойна?
Уолстрийт е обсебен от следващата Nvidia. Истинската възможност може да е сред "губещите"
Ръста на продажбите на електромобили може да намали глобалното търсене на петрол
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.14 | ▼0.37% |
| USDJPY | 161.52 | ▼0.02% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.31% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.18% |
| USDCAD | 1.42 | ▲0.39% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 123.00 | ▼0.05% |
| S&P 500 | 7 443.16 | ▼1.17% |
| Nasdaq 100 | 29 695.70 | ▼2.85% |
| DAX 30 | 25 074.50 | ▼0.78% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 62 487.80 | ▼2.28% |
| Ethereum | 1 664.83 | ▼3.56% |
| Ripple | 1.10 | ▼2.02% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 73.06 | ▼1.54% |
| Петрол - брент | 76.56 | ▼1.56% |
| Злато | 4 110.46 | ▼1.87% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 587.08 | ▼1.86% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.32 | ▲0.06% |
| Germany Bund 10 Year | 126.72 | ▲0.26% |
| UK Long Gilt Future | 89.31 | ▲0.67% |