Снимка: Istock

Президент Доналд Тръмп обяви, че новата бална зала на Белия дом – проект за 300 млн. долара – ще бъде финансирана „изцяло от мен и някои мои приятели“. Малко след това бяха публикувани имената на 37 дарители: списък, който представлява удивително точна карта на корпоративните и финансови сили, подредили се около администрацията. Сред тях виждаме водещи технологични гиганти, крипто магнати, енергийни и индустриални концерни, спортни собственици, медийни групи и ключови политически фигури. Този списък не е просто жест на подкрепа за архитектурен проект — той е индикатор за това кои компании и сектори очакват най-пряк политически достъп, регулаторен вятър в гръб и преференциален икономически път през следващите години.

Това не е просто бална зала за 300 млн. долара, а много ясен „heat map“ на това кои сектори и компании се подреждат в орбитата на Тръмп 2.0 – и къде пазарът ще очаква регулаторен вятър в гръб или, обратно, по-висок политически риск. Списъкът от 37 дарители практически чертае коалиция между Big Tech, крипто, енергетика, инфраструктура и свързани с администрацията финансови интереси.

Най-видим блок са технологичните гиганти: Amazon (AMZN), Apple (AAPL), Google/Alphabet (GOOG), Meta (META), Microsoft (MSFT), Micron (MU), HP (HP) и Palantir (PLTR). Това са именно компаниите, които имат най-много да печелят от по-мек регулаторен режим за AI, облачни услуги и антитръст. Част от тях вече са получили ключови ползи: AWS и Azure са едни от най-големите федерални изпълнители; Google уреди сериозен спор със санкции чрез плащане към Trust for the National Mall; Palantir е дълбоко вградена във военно-разузнавателните структури. Публичната им поява като донори за балната зала подсилва очакването пазарът да ценообразува „policy put“ – повече толеранс към концентрация, по-бързи разрешителни за дата центрове и инфраструктура, по-голяма свобода за експанзия на AI. Обратната страна е, че политическата им зависимост става по-видима: при следваща смяна на властта тези компании ще носят по-голям headline risk и опасност от „коригиращи“ регулации.

Крипто блокът – Coinbase (COIN), Ripple, Tether и братя Уинкълвос (Gemini) – също изпраща ясен сигнал. Тези играчи вече видяха как делата и правилата на SEC могат да се обръщат в тяхна полза или вреда в зависимост от администрацията. Подкрепата им за Тръмп е прагматичен залог за по-прозрачна, но и по-благосклонна регулаторна рамка: по-ясни правила, по-малко враждебни интерпретации, „втори шанс“ за продукти, които преди това са били под атака. За инвеститорите това означава потенциален премиен сценарий за оценка, ако режимът се стабилизира в про-крипто посока – но и риск от рязко преоценяване, ако политическата посока се смени или Конгресът започне да гледа на сектора като на прекалено привилегирован.

В енергетика и индустрия Caterpillar (CAT), NextEra Energy (NEE), Union Pacific (UNP) и BOXABL се позиционират в пресечната точка между инфраструктура, енергийна сигурност и „AI boom“. NextEra е директен бенефициент на новите енергийни договори за захранване на дата центрове, включително реактивиране на ядрени мощности; Union Pacific има амбициозна мегасделка за придобиване в железопътния сектор, която ще минава през регулатори, назначавани от президента; Caterpillar е чувствителна към митническа политика и инфраструктурни програми. Подкрепата им за балната зала е де факто сигнал за дълбока политическа близост – което пазарът може да прочете като по-висока вероятност за одобрени сливания, по-благосклонни търговски решения и ускорени проекти. Но всяка такава видима обвързаност увеличава риска дадена сделка да бъде атакувана като „приятелска“ и да се превърне във фокус на обществен и регулаторен натиск.

Филантропските структури и „приятелите на Тръмп“ – фондацията Adelson, Betty Wold Johnson, фондацията на Лора и Айзък Пърлмътър – не са публични компании, но зад тях стоят активи и бизнеси с реален пазарен профил (Las Vegas Sands, Dallas Mavericks, спортни франчайзи, медийни и развлекателни активи). Тяхното присъствие около балната зала означава по-висока вероятност за неформален достъп и влияние върху ключови кадрови решения и политики в сфери като здравеопазване, Израел и Близкия изток, спортна регулация, хазарт и медии. За свързаните компании това може да носи предимство при лицензиране и сделки, но и сериозен репутационен риск в очите на ESG и институционалните инвеститори.

На финала стоят имената с директна политическа и регулаторна тежест: Бенджамин Леон Jr. (кандидат-амбасадор и собственик на здравни центрове), Кели Льофлър и Джефри Спрехър (SBA, ICE, NYSE), Хауърд Лътник (commerce secretary, бивш Cantor Fitzgerald). Това са хора в уникална позиция да влияят едновременно върху регулацията на малкия бизнес, енергийните и деривативните пазари, листинговите правила и международните икономически отношения. Присъствието им в списъка с дарители подсказва, че връзката между политическа власт и ключови инфраструктурни пазари (борси, клирингови къщи, деривативни платформи) ще се задълбочава.

За Nvidia (NVDA) и Carrier Group, споменати публично като донори, но все още неофициално в списъка, логиката е сходна: те стоят в центъра на AI и индустриалната инфраструктура. Ако даренията им бъдат формално потвърдени, това ще укрепи възприятието, че AI/чип и индустриалният комплекс е сърцевината на икономическата стратегия на Белия дом – с всички възможни позитиви за поръчки и регулации, но и с опасност от бъдещ „анти-олигархичен“ обрат.

От гледна точка на инвеститор, този списък не е морална присъда, а карта на политическите вектори: къде може да се очакват по-благоприятни условия за растеж (AI, крипто, енергийна инфраструктура, железопътен и индустриален капекс) и къде трябва да се заложи по-висока политическа премия в оценката заради очевидната обвързаност с администрацията. Колкото по-ясно е публично това обвързване, толкова по-голяма става вероятността то да бъде използвано като аргумент за регулаторен натиск при следващ политически цикъл.

Добре е инвеститорите да използват този списък като радар за политически чувствителни сектори – да търсят възможности там, където политиката и фундаментите се усилват взаимно, но да моделират изрично сценарий „смяна на посоката“ след 4–5 години и да не плащат премия за компании, чиито печалби зависят прекалено пряко от близостта им до Белия дом.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.