Снимка: iStock

Когато правителството спре, икономиката не просто забавя ход – тя губи пулс. Според последния доклад на Бюджетната служба на Конгреса (CBO), частичното спиране на федералните институции вече е струвало на САЩ най-малко 18 милиарда долара през 2025 година. И това е само началото. Ако блокадата продължи още няколко седмици, загубите ще се удвоят, а икономическият ефект ще се усеща дълго след като чиновниците се върнат по бюрата си.

Според CBO между 7 и 14 милиарда от този удар върху БВП ще останат „невъзстановими“ – не просто отложени, а изчезнали. Причината е проста: част от услугите, които държавата не е предоставила, не могат да бъдат компенсирани. Няма как да наваксаш изгубени инспекции, забавени проекти и пропуснати обществени поръчки. Според прогнозата реалният растеж на БВП вече е поне с един процентен пункт по-нисък през четвъртото тримесечие. Ако блокадата достигне шест седмици, спадът ще се задълбочи до 1,5 пункта – равносилно на 28 милиарда долара. Осем седмици означават загуби от близо 39 милиарда долара.

Това не е първият път, в който американската икономика плаща за политическия театър във Вашингтон. Но този път мащабът е по-голям, защото икономиката вече върви по ръба на забавянето. Търговските мита, високите корпоративни дългове и ръстът на безработицата създават фон, в който дори временен застой в държавния апарат има ефект като спирачка върху цялата система.

Около 650 000 федерални служители вече са в принудителен отпуск. Ако всички бъдат отчетени като временно безработни, равнището на безработица ще се повиши с 0,4 процентни пункта – най-големият едномесечен скок от началото на пандемията. А това е само пряката щета. Индиректната идва от свитото потребление, от забавените плащания към частни подизпълнители и от несигурността, която обхваща пазарите.

CBO отчита, че спадът в активността се дължи на три основни фактора: по-малко услуги от страна на федералните агенции, по-нисък частен производствен изход и съкратени държавни разходи за стоки, услуги и хранителна помощ. Това е класически пример за това как политическата нестабилност се превръща в икономически разход. Парите не изчезват – те просто спират да се движат.

Икономиката обаче не е просто механика – тя е психология. Всеки ден, в който държавните служби са затворени, означава още един ден на ерозия в доверието – не само към институциите, но и към предвидимостта на най-голямата икономика в света. Инвеститорите започват да отлагат решения, бизнесът замразява наеми и инвестиции, потребителите стават предпазливи.

Политиците често се утешават с мисълта, че подобни кризи са временни. И наистина – когато администрацията възстанови работата си, икономиката обикновено отбелязва кратък „отскок“, защото забавените плащания и поръчки се наваксват. Но както CBO подчертава, този път загубите няма да бъдат напълно компенсирани. Част от ефекта вече е „изгорял“ – точно както изтекъл ден в производството не може да бъде върнат.

В по-широк смисъл, американската държава сама се превръща в рисков фактор за собствената си икономика. Всяка следваща блокада подкопава репутацията ѝ като стабилен кредитополучател и партньор. А това е опасна игра във време, когато лихвите остават високи, а глобалните инвеститори вече гледат към Азия за предсказуемост.

С други думи, политическата аритмия на Вашингтон вече има измеримо отражение върху икономическия пулс на страната. В свят, където доверието струва повече от капитала, подобна загуба може да се окаже най-скъпият „разход за бездействие“ в американската история.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.