Снимка: Istock

В последния си отчет като изпълнителен директор на Berkshire Hathaway, Уорън Бъфет отново показа, че знае кога да натиска спирачките. Третото тримесечие на 2025 г. ще остане в историята не само като пореден епизод от впечатляващата му кариера, но и като символ на неговия финален урок към пазарите – че търпението и дисциплината понякога са най-доходната форма на действие. Berkshire отново беше нетен продавач на акции, натрупа рекордни $381 милиарда в кеш и краткосрочни инвестиции и отказа за пети пореден път да изкупува собствени акции. В епоха, в която технологичните компании харчат трилиони за растеж, този подход звучи почти контракултурно – но точно това го прави толкова характерен за Бъфет.

Кешовата позиция на Berkshire вече надхвърля брутния вътрешен продукт на страни като Австрия или Дания. От $344 милиарда през второто тримесечие тя се е увеличила с още $37 милиарда само за три месеца. Това не е просто натрупване на ликвидност – това е стратегическа позиция. Докато доходността на краткосрочните американски облигации остава около 4%, Berkshire реализира стабилен доход от лихви, но запазва гъвкавост за бъдещи възможности. Самият Бъфет отдавна предупреждава, че ще държи кеш, докато не открие „добри бизнеси на разумна цена“, а не обратното. В момент, когато пазарите поставят рекорд след рекорд, неговият отказ да „гони растежа“ е знак, че легендарният инвеститор вижда нещо, което останалите предпочитат да игнорират.

Компанията е нетен продавач на акции за 12-то поредно тримесечие. Продажбите надхвърлят покупките с $6 милиарда само за последните три месеца, а общият баланс от нетни продажби за последните три години надхвърля $180 милиарда. Това не е просто изчистване на портфейла – това е системна позиция на предпазливост. На фона на рекордните оценки на акциите в S&P 500, Бъфет очевидно не вижда нито нови „слонове за лов“, нито достатъчно привлекателни цени за покупки. В едно изречение, което ще остане като негов подпис под края на епохата му, той казва: „Ще бъда полезен, ако на пазара настъпи паника.“ За Бъфет ликвидността е оръжие – и той чака момента, в който всички други ще се опитват да я намерят.

Забележително е и отсъствието на обратни изкупувания – за пети пореден отчетен период Berkshire не изкупува собствени акции, въпреки че те изостават от пазара. За 2025 г. книжата на компанията са поскъпнали едва с 5%, докато S&P 500 е напред с над 16%. Въпреки това, Бъфет отказва да поддаде на пазарния натиск и не използва кеша за да подкрепи котировките. Това решение е и индикатор за прехода на властта – новият изпълнителен директор Грег Ейбъл, който ще наследи Бъфет в края на годината, вероятно ще избере по-активна инвестиционна стратегия. Анализатори като Джеймс Шанахан от Edward Jones предполагат, че именно възобновяване на изкупуванията или по-динамично алокиране на капитала може да върне доверието на пазара в следващата фаза от живота на Berkshire.

Но въпреки пасивността в инвестициите, оперативните резултати показват стабилност и дори подем. Общата оперативна печалба достига $13,5 милиарда – значително над $10,1 милиарда година по-рано. Най-силен ръст има в застрахователния бизнес – печалбата от андеррайтинг се е утроила до $2,4 милиарда, движена от подобрени резултати в GEICO, по-ниски катастрофални щети и оптимизация на разходите. Застрахователният сегмент традиционно е гръбнакът на модела на Berkshire – именно чрез него компанията генерира „float“-а, който Бъфет инвестира. В този смисъл, доброто представяне в застраховките е повече от оперативен успех – то е възстановяване на кръвоносната система на конгломерата.

В същото време останалите бизнеси на Berkshire – от енергетиката до железопътния транспорт – запазват стабилност, макар и без динамика. Компанията не търси „спринтове“, а дългосрочна издръжливост. Това е философия, която изглежда старомодна в ерата на AI, но именно тя е превърнала Berkshire в институция с капитализация над $900 милиарда.

Поведението на Бъфет в края на кариерата му напомня за първите му години – когато по време на пазарни върхове предпочиташе да наблюдава и да чака. Ако 2025 е година на еуфория за технологичните гиганти, то за Бъфет тя е година на търпение. Натрупаният кеш не е признак на нерешителност, а на готовност – готовност да купи, когато другите продават.

Има нещо символично в това, че последният му отчет идва в момент, когато пазарите са на рекордни нива, лихвите започват да се понижават, а инвеститорите отново вярват, че този път цикълът може да продължи без корекция. Историята на Бъфет обаче винаги е била история за противоположното – за способността да мислиш контрациклично, да чакаш и да действаш тогава, когато другите губят увереност.

В годината, в която ще предаде щафетата, Уорън Бъфет напуска сцената по начина, по който винаги е действал – без фанфари, но с ясно послание. Когато всички говорят за растеж, той говори за стойност. Когато пазарът тича, той спира и гледа. А когато инвеститорите празнуват рекордни цени, той брои парите в касата. Това не е страх – това е стратегия.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.