Снимка: Istock

Пазарите обичат истории, но още повече обичат очакванията. И точно тази седмица светът се събужда в пресечната точка между двете – когато думите на Джером Пауъл, пет корпоративни колоса и една държавна парализа могат да изместят не само цените, а и усещането за посока. Фед ще намали лихвата – почти сигурно. Но въпросът, който виси във въздуха, не е „с колко“, а „защо сега“. В същия момент петте най-могъщи технологични компании на планетата ще отчетат резултати, които ще покажат дали изкуственият интелект е новата икономика или просто новата илюзия.

Америка влиза в тази седмица с еуфорията на победител – Dow над 47 000, Nasdaq възстановен от летния спад, доходността на облигациите отстъпила от пика. Но под тази фасада пулсира неувереност. Инфлацията остава над целта, пазарът на труда се охлажда, а правителството буквално е в режим на „изключен монитор“ – статистическите агенции не работят, икономическите данни не излизат. Федералният резерв ще действа в тъмното, намалявайки лихвата по интуиция, не по отчет. Това е почти философски парадокс – централна банка, която трябва да управлява рационално, в момент, когато самата реалност е на пауза.

Инвеститорите, разбира се, гледат отвъд. Те не търсят процентния пункт – те търсят сигнал. Ще намекне ли Пауъл, че това е начало на цикъл, или ще настоява, че е временна корекция? Пазарът залага на първото. А именно в това се крие рискът. Когато очакванията стават прекалено еднопосочни, дори правилното решение може да разочарова. И както винаги, именно в мига на най-голямата увереност се раждат най-големите корекции.

Тази седмица ще се измерва не с проценти, а с гласове. Гласът на Пауъл. Гласовете на петима технологични гиганти, които оформят над 30% от S&P 500. И гласът на инвеститора, който се опитва да чуе бъдещето през шума на алгоритмите. Microsoft, Alphabet, Meta, Amazon и Apple ще отворят своите книги пред света. И ако досега AI беше абстракция, тази седмица ще я превърне в отчет. За първи път пазарът ще види не колко е обещаващ изкуственият интелект, а колко точно струва.

Microsoft ще говори за новия си 40-милиарден договор за AI инфраструктура – символ на вярата, че данните са новият петрол. Alphabet ще се опита да докаже, че търсачката на бъдещето няма да принадлежи на ChatGPT, а на нея самата. Meta ще се защити с очила, които обещават да върнат магията на метавселената, но вече с помощта на изкуствения интелект. Amazon ще се сблъска с въпроси за нестабилността на AWS, а Apple ще трябва да обясни защо рекордните продажби на iPhone 17 не означават непременно ръст на маржовете. Пет истории, една и съща реалност: пазар, който е платил предварително за съвършенство.

И тук е големият риск. Когато очакванията за пет компании се равняват на очакванията за цялата икономика, пазарът става крехък не от слабост, а от концентрация. Nasdaq днес е огледало не на иновацията, а на вярата. И както всеки култ, тази вяра не търпи разочарования. Ако дори един от гигантите пропусне, ефектът ще е психологически, не просто финансов. Пазарите не падат от числа – падат от промяна на наратива.

В същото време Европа гледа тази седмица със смес от дистанция и завист. Докато Фед намалява лихви, Европейската централна банка още говори за „данни и търпение“. Докато САЩ режат цената на кредита, Старият континент се чуди дали изобщо може да си позволи риск. И в тази асиметрия е обяснението защо S&P е на върхове, а STOXX 600 още се лута. Европа има компании, САЩ имат капитал. И в седмица като тази, капиталът винаги печели.

Но пазарите не са аритметика, те са психология. Ако Фед намали лихвите и Пауъл остави отворена врата за още, ще видим кратък фойерверк. Nasdaq ще избухне, доходността ще падне, а оптимизмът ще се върне. Проблемът е, че тази радост ще бъде заемна – финансирана от бъдеща несигурност. Истинската битка не е за това дали лихвата ще бъде 4%, а дали инвеститорите все още вярват, че светът може да расте без болка.

Отвъд шумотевицата има и друго измерение – геополитическо. Президентите Тръмп и Си ще се срещнат в четвъртък, в момент, когато двата най-големи икономически блока не си вярват, но се нуждаят един от друг. Ако тази среща роди дори намек за стабилност, пазарите ще го приемат като допълнителен стимул. Ако обаче тонът бъде студен, новият ръст на технологичните акции може да се окаже последният преди зимата.

Историята е пълна с такива седмици – 2013, когато Бернанке за първи път произнесе думата „tapering“; 2018, когато Пауъл допусна, че „икономиката е далеч от неутралната лихва“; 2020, когато светът спря, но пазарите полетяха. Всеки от тези моменти ни учи на едно – най-големите движения не идват от данни, а от думи. В епохата на централни банки, езикът е валута.

И може би именно затова тази седмица е по-опасна, отколкото изглежда. Не защото Фед ще сбърка, а защото пазарът може да чуе това, което иска, а не това, което му се казва. Когато волатилността изчезва, самоувереността расте. А самоувереността е най-скъпият актив преди всяка корекция.

В петък, когато последният отчет приключи и прахът от седмицата се слегне, вероятно ще има победители и губещи. Но зад всичко ще остане въпросът: намаляването на лихвите означава ли край на страха или начало на нова илюзия? Пазарите често бъркат покоя с устойчивост. Истината е, че понякога най-тихите седмици предшестват бурите.

Добре е инвеститорите да помнят едно нещо: пазарите се движат не от събитията, а от реакциите към тях. Тази седмица ще бъде тест не на Фед, а на зрелостта на участниците. И ако всички реагират с еуфория, може би това ще е най-силният сигнал за предпазливост.

Най-умните играчи не се втурват в първите 24 часа. Те чакат, наблюдават и купуват само, когато пазарът се умори от собственото си вълнение. А умората винаги идва.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.