Снимка: iStock

В геополитиката има два вида срещи: онези, които пренаписват правилата, и онези, които задържат сътресението. Разговорът между президента на САЩ и Си Дзинпин, заявен от Белия дом за четвъртък, 30 октомври 2025 г. по време на форума APEC в Южна Корея, е от втория тип — предварителна, рамкираща среща преди формализираните решения за тарифното разбирателство, което изтича на 10 ноември. Тя не е финал на спора, а мета-двубой за темпото: как да се спечелят седмици без да се изгуби лице; как да се охлади реториката без да се предадат стратегическите лостове.

Контекстът е плътно нареден. Белият дом потвърди час и място в седмица, в която президентът започва азиатска обиколка: отпътуване от Вашингтон в петък вечер, 24 октомври, пристигане в Малайзия в неделя сутрин, 26 октомври (двустранна среща с премиера Анвар Ибрахим и вечеря на лидерите на ASEAN), Токио в понеделник–вторник (27–28 октомври) за разговор с новия премиер Санае Такаичи, и Сеул в сряда, 29 октомври, с реч на APEC CEO luncheon и работна вечеря с лидерите. В този коридор четвъртък, 30 октомври е спуснатият мост — моментът, в който двамата лидери влизат в една стая, за първи път лице в лице след завръщането на президента в Белия дом през януари.

Залогът е дефиниран в три думи: удължи, охлади, формализирай. Президентът търси удължаване на паузата върху по-високите мита, промяна в тона по редките елементи, възстановяване на аграрните покупки (соя) и адресиране на фентанила. Той артикулира желание за „добра сделка по всичко“, но в същото изречение се чува и друга нотка — обещаните преди дни 100% мита от 1 ноември, ако Пекин не отстъпи по износа на стратегическите материали. Пекин, от своя страна, няма причина да плаща с най-силната си карта — доминиращата роля в преработката на редките земи — срещу символични жестове; особено когато насреща стоят разширяващи се технологии ограничения на Вашингтон върху софтуер, оборудване и достъп до авангардни полупроводници.

Този дуел е познат, но този сезон е по-сложен. От 2018 г. насам търговската война има своя ритъм: ескалация, пауза, нова дефиниция на „чувствителни“ вериги, пак пауза. Разликата сега е асиметричната взаимозависимост. САЩ разполагат с валутата, капиталовите пазари, научната екосистема и регулаторните канали; Китай — с индустриалния мащаб, производствената „еластичност“ и материалните лостове на ерата на електрификацията. Пауза в митата носи дъх на пазарите, но не решава структурната колизия: кой ще определя правилата за чипове, облаци, енергийни материали и достъп до Азия.

Логиката на „предварителната среща“ е прагматична. Вътрешно-политическият календар на Вашингтон изисква видима победа без стратегическа отстъпка; китайската доктрина изисква стабилност при китайски условия — нито сантиметър назад по редките елементи без еквивалент в технологичната сфера. Между тези две оси се намира „техническата дипломация“: как да се опише механизъм, който изглежда като прогрес (напр. лицензирани обеми, „бели списъци“, инспекционни протоколи), без да се предаде контролът. Отделно, по периферията текат санкционни и контра-санкционни маневри — включително удари по логистични вериги и по компании, улеснявали разследванията на Вашингтон; сигнал, че символиката има оперативна цена.

Пазарите очакват понижение на температурата, не „мир“. Поведенческият модел е отдавна упражнен: когато дипломатическата риторика омеква, риск-премията в азиатските валути свива, технологичните акции отлепят от най-негативните сценарии, а долар/юан намира временна рамка. Но паметта от последните години е жива — усмивката в кадъра е кратък актив, докато регулаторните промени в чипове, софтуер, износ и инвестиции са дълги пасиви. Биковете търгуват снимката; мечките — подзаконните актове.

Най-деликатната ос остава Тайван. Дори словесна промяна в американската „стратегическа неяснота“ би преконфигурирала икономическите очаквания в цяла Азия. Затова и тази среща е „предварителна“ по дизайн: тя трябва да дисциплинира езика и да канализира спора така, че да не разлисти веригите на доставка в навечерието на празничния сезон и да не разклати крехката кредитна увереност в индустриалните хъбове на региона. Ако дойде пробив, той ще бъде в процедурата, не в принципите.

Двуцентричният свят е вече факт. В него добрите сделки са бавни, а бързите договорки са временни. Срещата на 30 октомври е важна точно защото нормализира конфликта: превръща го от заглавие в процедура, от шум в механика. Срещата може да бъде и начало на директен диалог между двата полюса. Тя няма да промени географията на силата, но може да промени ритъма ѝ. А понякога ритъмът е всичко: да печелиш време, докато технологията, веригите и политиката подравнят новата нормалност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.