Снимка: iStock
Мета отново мисли в мащаби, които приличат повече на енергийна империя, отколкото на социална мрежа. Компанията започва изграждането на нов дата център в Тексас – съоръжение с мощност един гигават, еквивалент на нуждите на малък град. Зад сухата цифра от 1.5 милиарда долара стои не просто инфраструктура, а символът на епоха: където някога строяха петролни рафинерии, днес се издигат храмове на изчислителната мощ.
В сърцето на Ел Пасо, върху площ, която ще поеме стотици хиляди графични ускорители, Мета планира център, способен да поддържа най-тежките AI модели, които ще определят бъдещето на платформите ѝ – от чатботове до алгоритми за видео и реклама. Обектът трябва да бъде завършен през 2028 г., но неговата символика е видима още днес: компаниите вече не се състезават кой ще събере повече потребители, а кой ще натрупа повече терафлопи.
Марк Зукърбърг нарича това „инфраструктура за бъдещите десетилетия“ и залага на принципа „по-добре да преинвестираш, отколкото да изостанеш“. За 2025 г. капиталовите разходи на Мета ще достигнат до 72 милиарда долара – равнище, което поставя компанията редом до държави с национални индустриални програми. Критиците го виждат като надпревара към потенциален „AI балон“, но Зукърбърг знае, че рискът от недостиг на изчислителен капацитет би бил по-скъп. В свят, където всяка нова версия на модел изисква експоненциално повече енергия и силиций, инфраструктурата е новата бариера за навлизане.
Тексас не е случаен избор. Щатът предлага евтина енергия, близост до полупроводниковите коридори и политическа подкрепа за гигантски индустриални проекти. „Ел Пасо“ звучи като географска точка, но реално е стратегическо пресичане между технологии, енергия и национална сигурност. В тази мрежа Мета се превръща не просто в потребител на електричество, а в участник в нов енергиен ред — където цифровата мощ вече има стойност, измерима в мегавати.
Проектът не стои изолиран. „Хиперион“ в Луизиана и „Прометей“ в Охайо вече са част от една скрита мрежа на гигаватовите дата центрове, която се изгражда отчасти с подкрепата на частни капитали като Blue Owl Capital и PIMCO. Това не е просто бизнес модел, а индустриална карта на бъдещето: капиталът от облигации и фондове се прелива директно в бетон, охлаждане и оптични влакна. Секторът, който някога живееше от реклами, днес изгражда електроцентрали на мисълта.
Партньорството с Arm Holdings придава технически гръбнак на визията. Съвместният дизайн на чипове върху архитектурата Neoverse цели по-добра производителност и по-нисък разход на енергия от традиционните решения на Intel. Този ход показва и нещо по-дълбоко — че Мета не иска просто да купува процесори, а да притежава интелектуалната собственост на мозъка, който задвижва нейните машини. В света на AI автономията на хардуера е равна на суверенитет.
Психологическият пласт е ясен: пазарът започва да възприема технологичните компании като нови държави. Те имат собствени територии (дата центровете), армии (алгоритмите), граждани (потребителите) и валута (вниманието). Когато Мета строи съоръжение с гигават мощност, тя не просто инвестира в AI – тя бетонира своя статут на „инфраструктурна цивилизация“.
Но зад този възход стои и предупреждение. Както всеки индустриален цикъл, и този може да се превърне в капан на мащаба. Ако AI растежът се забави или цената на енергията скочи, тези съоръжения могат да се окажат скъпи паметници на прекомерния оптимизъм. Всяка технологична революция досега е свършвала по същия начин — не с колапс на идеята, а с пренасищане на капацитета.
Въпреки това историята показва, че инфраструктурата винаги надживява спекулата. Железниците, телекомуникациите, интернет — всеки път свръхинвестициите раждат мрежи, които после се превръщат в основа на нови икономики. Зукърбърг очевидно залага именно на това: че дори ако краткосрочната възвръщаемост е съмнителна, гигаватовата база ще остане като „златната мина“ на изчислителния век.
Философският финал е ясен — в свят, където информацията се равнява на власт, скоростта на нейното обработване става новият измерител на превъзходство. Ако в миналия век държавите мереха сила с индустрия и армии, в този век гигантите на данните ще се мерят с мегавати и охлаждащи системи. И в този смисъл Мета не строи просто център в Тексас. Тя строи бъдещето си като енергийна суперсила на изкуствения интелект.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.05% |
| USDJPY | 154.18 | ▲0.03% |
| GBPUSD | 1.31 | ▼0.30% |
| USDCHF | 0.80 | ▼0.20% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.01% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 442.60 | ▼0.11% |
| S&P 500 | 6 848.12 | ▼0.21% |
| Nasdaq 100 | 25 667.50 | ▼0.30% |
| DAX 30 | 24 064.20 | ▼0.30% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 104 920.00 | ▼0.99% |
| Ethereum | 3 550.22 | ▼0.46% |
| Ripple | 2.45 | ▼3.02% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 59.74 | ▼0.37% |
| Петрол - брент | 63.80 | ▼0.27% |
| Злато | 4 133.06 | ▲0.34% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 536.52 | ▼0.04% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.68 | ▲0.02% |
| Germany Bund 10 Year | 129.08 | ▲0.04% |
| UK Long Gilt Future | 93.22 | ▲0.10% |