Снимка: iStock

Американски и ирански представители проведоха тричасови разговори в Ню Йорк в опит да намерят дипломатически изход от продължаващия конфликт между двете страни.

Президентът Доналд Тръмп определи срещата като „много добра“ и „много продуктивна“ и заяви, че се подготвят нови разговори. Иран към момента на публикацията не е потвърдил официално срещата и не е посочил кои представители са участвали от негова страна.

Според Тръмп американската делегация е включвала специалните му пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Двамата участваха и в предишните преговори с Техеран, преди военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран да започне в края на февруари.

Разговорите идват в момент, когато публичните позиции на Вашингтон и Техеран остават силно раздалечени.

Само часове преди да разкрие срещата, Тръмп използва речта си пред Общото събрание на ООН, за да отправи ново предупреждение към иранското ръководство и да настоява за сделка, която да сложи край на конфликта. Reuters съобщи по-рано през деня, че американският президент отново е призовал за икономическа изолация на Иран, докато представители на Техеран са сигнализирали готовност за възобновяване на дипломатически разговори.

Тръмп представи избора пред Иран като споразумение, което би позволило на страната да се възстанови, или продължаване на военната конфронтация. По-късните му коментари за „продуктивната“ среща обаче дадоха първи сигнал, че зад публичната конфронтационна реторика отново се водят директни контакти.

Дипломатическите сигнали вече оказват влияние върху финансовите пазари.

Възможността за разговори между Вашингтон и Техеран, както и появилите се информации, че Иран може да обмисли по-свободно преминаване през Ормузкия проток при облекчаване на американския натиск, допринесоха за спад на цената на петрола. Reuters също отчете понижение на суровината на фона на очакванията за дипломатически контакти и постепенно възстановяване на част от регионалните доставки.

Ормузкият проток остава една от най-важните точки в конфликта.

Продължителните нарушения на корабоплаването през него ограничиха световните енергийни доставки и допринесоха за ръста на петрола и транспортните разходи. Според Bloomberg войната е повишила цените на горивата, довела е до атаки срещу американски бази и е нарушила световните петролни потоци.

Страните от Персийския залив също настояват за намаляване на напрежението.

Представители на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив трябваше да разговарят с Тръмп в Ню Йорк, като основната им позиция е да се избегне нова военна ескалация. Икономиките в региона са засегнати както от атаките, така и от ограниченията върху търговията и движението на енергийни суровини.

Въпреки контактите разликите между САЩ и Иран остават значителни.

Вашингтон настоява Техеран да се откаже от евентуална разработка на ядрено оръжие, да намали контрола си върху Ормузкия проток и да прекрати подкрепата за въоръжени групировки в региона, включително хутите, „Хизбула“ и „Хамас“. Иран заявява, че не се стреми към ядрено оръжие и поставя като условия за трайно споразумение облекчаване на американските санкции и гаранции срещу бъдещи американски атаки.

Иранският президент Масуд Пезешкиан също използва Общото събрание на ООН, за да постави под въпрос надеждността на предишния дипломатически процес, като посочи, че военните действия са започнали в период, когато двете страни са водели разговори. AP съобщава, че Техеран продължава публично да настоява за дипломация, но остава скептичен към условията, при които могат да бъдат подновени преговорите.

Настоящият контакт следователно не означава, че е постигната договореност за прекратяване на войната.

По-важното е, че след месеци на военна конфронтация САЩ и Иран отново са започнали преки разговори и вече обсъждат следваща среща.

Ако диалогът продължи, първите теми вероятно ще бъдат условията за прекратяване на бойните действия, корабоплаването през Ормузкия проток, ядрената програма на Иран и бъдещето на американските санкции.

За пазарите най-непосредственият въпрос остава дали разговорите могат да намалят риска за петролните доставки. За региона обаче залогът е значително по-голям - дали възобновеният дипломатически канал може да се превърне в реални преговори за прекратяване на конфликта.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.