Снимка: iStock

Когато историята на криптопазара се пише през нощи като тази от петък, 10 октомври, графиките изглеждат като сърдечен ритъм под шок – първо тишина, после паника, после оцеляване. Над 19 милиарда долара ликвидации в рамките на 24 часа – най-големият такъв срив в историята на дигиталните активи. Девет пъти по-голям от фебруарската корекция, деветнадесет пъти по-дълбок от колапса на FTX през 2022 г. Това не беше просто разпродажба; беше прочистване, финансов ураган, който за миг издуха всеки, който бе забравил, че ливъриджът е двуостър меч.

Причината – на пръв поглед политическа, на практика психологическа. Решението на Доналд Тръмп да наложи 100% тарифи върху китайския внос и да заплаши със забрани върху износа на критичен софтуер беше искрата, която запали вече натрупаното напрежение. Пазарите на акции се разтресоха, но криптосекторът експлодира. Тази индустрия е изградена върху скорост, а когато паниката настъпи, скоростта става разрушителна.

Биткойн се срина от рекордните 126 000 долара до 104 782 долара за часове, преди да се стабилизира около 115 700 – спад от 14%, но след буря, която ликвидира цели борси. Етериум загуби над 12%, падайки до 3 436 долара, преди да възстанови част от загубите. Алткойните бяха пометени – HYPE -54%, Dogecoin -62%, Avalanche -70%. Това беше флашкраш в пълния смисъл – комбиниран ефект от алгоритмична търговия, ниска ликвидност и колективен страх.

И все пак, зад числата имаше и друга динамика – опитните играчи вече се движеха към защита, не към паника. Опциите на биткойн и етериум се превърнаха в бойното поле на професионалните инвеститори. Докато дребните трейдъри гледаха цените на екрана, институциите купуваха „puts“ – правото да продадат биткойн на 115 000 и дори на 95 000 долара до края на октомври. Това е езикът на страха, но и на дисциплината – когато купуваш защита, не вярваш в срив, а управляваш вероятността му.

Най-интересната промяна беше при 125 000 долара – нивото, където търсенето на „calls“ (опции за покупка) се обърна в масово продаване. Това е сигнал, който в професионалния жаргон означава едно: биковете капитулират, мечките влизат. При етериум същата логика – засилено търсене на путове при 4 000 и 3 600 долара, а по-дългите позиции за декември при 2 600 долара подсказват, че пазарът не вярва в нов рекорд до края на годината. Волатилността не е просто цифра – тя е страх, преведен в проценти.

Но сред тази паника има и ирония. Както посочи анализаторът Уили Ву, биткойнът се държа по-зряло от останалите. Потокът от капитали към него не се срина – напротив, изглежда, че средствата от по-спекулативните алткойни се преливаха обратно в „синия чип“ на криптовселената. Това е феномен, който показва узряване: за първи път пазарът не напусна системата, а просто се пренареди вътре в нея. Инвеститорите вече различават риск от експеримент и стойност от обещание.

Тук трябва да се отбележи и друго – дори след най-големия срив в историята, биткойн остана над психологическата граница от 100 000 долара. Това е повече от техническо ниво; това е доказателство, че институционалните пари, които навлязоха през последните две години, са променили структурата на пазара. Днес той е по-малко „казино“ и повече „високорисков активен клас“, който реагира на геополитика и макроикономика почти като златото. Не случайно след смекчения тон на Тръмп в неделя, криптото отскочи по-бързо от Nasdaq. Пазарът започна да реагира като големите класове – паника, стабилизация, търсене на равновесие.

И все пак, раната остава. Както обясни Ник Пъкрин от Coin Bureau, „това прочистване беше необходимо – изчисти прекомерния ливъридж и върна реализма“. Проблемът е, че след всяко подобно събитие пазарът остава с по-малко доверие, а без доверие криптото не може да расте. Днешният срив напомня за старото правило от традиционните финанси – ликвидността винаги изчезва първа, когато всички я търсят.

Волатилността вече не е враг, а реалност. Инвеститорите в опции, като тези от Derive.xyz, очакват продължаващо разклащане поне до края на октомври, защото комбинацията от геополитическо напрежение и технически тригери (маржин колове, стопове, алгоритмични ордери) създава условия за повторна вълна от продажби. Ако в традиционния пазар индексът VIX е термометърът на страха, в криптосвета това е implied volatility при биткойн опциите – и тя се изстреля вертикално в петък вечер.

Зад всичко това стои и един по-дълбок процес – битката между идеята и спекулацията. Криптовалутите възникнаха като алтернатива на системата, но сега живеят по нейните правила: новини от Белия дом, тарифни войни и геополитически сътресения определят цените повече от блокчейн иновации. И въпреки това, в дългосрочен план пазарът остава жив, защото оцелява чрез катастрофи. Всеки срив изчиства шум, премахва „безплатните обяди“ и връща фокуса към стойността. В този смисъл петъчният крах не е краят на цикъла, а рестарт на системата.

Исторически погледнато, всеки голям срив е имал сходна функция. След FTX в края на 2022 г. пазарът премина през година на мълчание, след което започна възходът към 100 000 долара. След март 2020 г. – ковид шока – последва най-големият бичи цикъл в историята на криптото. Този модел не гарантира, че историята ще се повтори, но показва, че паниката често е предвестник на нов баланс.

Въпросът е не дали криптопазарът ще се възстанови – той винаги го прави – а какво ще остане след него. Най-вероятният сценарий е консолидация: институциите ще се съсредоточат върху биткойн и етериум, докато по-малките токени ще загубят ликвидност или ще бъдат погълнати. Точно както дот-ком балонът унищожи 90% от уеб компаниите, но остави Amazon и Google като победители, така и криптопазарът може да се върне към „качествено оцеляване“.

Днешната ситуация е тест не за цените, а за зрелостта на пазара. След най-голямата ликвидация в историята биткойн оцеля, защото вече е интегриран в глобалния финансов пейзаж – държан от корпорации, хедж фондове и държавни фондове. В същото време волатилността напомня на всички защо този актив остава „дигиталното злато“ – защото носи свободата и риска в една и съща опаковка.

Петъчният срив може да бъде запомнен като момент на паника или като момент на пречистване. Институционалният свят вече гледа на него като на второто. Волатилността, казват те, е цената на свободния пазар. След този епизод криптото вероятно ще навлезе в по-зряла фаза – по-малко ливъридж, повече дисциплина, по-бавен, но по-устойчив растеж.

И може би най-важното – пазарът доказа, че вече не е „алтернативен“. Той реагира като макро активен клас, зависим от същите сили, които движат долара, петрола и Nasdaq. Когато президентски туит може да ликвидира 19 милиарда долара за една нощ, значи криптото е станало част от системата, от която някога искаше да избяга. Но точно това го прави зряло – защото оцеляването вече не зависи от мечтите, а от устойчивостта.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.