Снимка: iStock
Пазарът обича истории, но оцеляването обича сметката. Когато заглавията обещават още един рунд мита и контрасанкции, а нервността се връща в котировките, изведнъж „лъскавото“ губи блясък, а „скучното“ става красиво. Точно това виждаме в Китай: след година, в която AI и високият бета-импулс диктуваха тона, капиталът започва да се придвижва към банки, комунални услуги, вътрешни доходни истории — не защото са вълнуващи, а защото плащат дивидент, имат паричен поток и понасят политическия шум по-леко.
Контекстът е двоен. Отгоре — геополитика, в която Вашингтон и Пекин си разменят хладни сигнали: заплахи за допълнителни мита срещу разширени контроли върху редкоземни и критични материали. Отдолу — пазарна математика: по-висока цена на капитала, икономика на „вътрешната циркулация“ и държавна политика, която все по-ясно пренарежда приоритетите към стабилност на системата и заетостта, а не към краткосрочен пазарен ефект. В такава рамка високооценен растеж, който зависи от безпроблемни глобални вериги и евтин риск, се превръща от любим в уязвим. Стойностните сегменти — особено онези с локални приходи и защитени маржове — стават защитна линия.
Банките са първият очевиден бенефициент. Не защото кредитният риск изчезва, а защото бизнесът им е дълбоко свързан с вътрешния цикъл — депозити, плащания, финансиране на реалната икономика — а приоритетът на властите е да държат канала стабилен. Дивидентната култура на големите държавни кредитори е реален „плащащ“ актив в свят на повишена несигурност; регулаторната подкрепа, макар често критикувана на Запад, тук работи като възглавница: лихвени коридори, насоки за кредитиране, управляемост на риска в публичния сектор. Пазарът обикновено подценява скучните добродетели — докато не се наложи да ги купува на по-висока цена.
След банките идват вътрешните доходни — комунални услуги, инфраструктурни оператори, локални мрежови монополи. Те не печелят заглавия, но печелят време: договорени тарифи, предвидими обеми, по-ниска еластичност спрямо външнотърговски шок. Ако премията за геополитическа несигурност е отново в цената, премията за предвидимост на кеш флоу също се връща. Точно тук дивидентът е повече от купон — той е доказателство, че има какво да се разпределя.
Ротацията „растеж към стойност“ има и психологически пласт. Дванайсет месеца „AI-евфория“ създадоха широка следа от печалби, но и натрупан риск: оценките се качиха, очакванията станаха крехки, а всеки регулаторен или търговски сигнал започна да удря по нервите на веригите. Когато консенсусът стане едностранен, пазарът не чака официална заповед — той сам сменя кожата. Да продадеш малко от победителите не е предателство към тренда; това е гаранция, че ще оцелееш, ако вятърът се обърне.
“Да, но къде остава растежът?” — остава там, където държавата поставя стратегически цели: локализация на технологии и оборудване, индустриален софтуер, електрификация на транспорт и мрежи. Дори в риск-офф среда част от „индустриалния растеж“ ще се държи добре — не този, който зависи от глобален клиент с капризен цикъл, а този, който изпълнява национални програми: полупроводникови звена по веригата, енергийна електроника, компоненти за мрежи, индустриална автоматизация. Но и тук правилото на сезона е ясно: оценка с отстъпка и паричен поток преди обещание и слайдове.
Историята помни, че подобни ротации рядко са мигновени и чисти. Те се движат на вълни: първо се купува сигурност, после се избира селективен растеж, после — ако тонът се успокои — се връща рискът на части. Разликата между „убежище“ и „капитулация“ е в дисциплината: не се бяга от всичко, а се пренарежда към онова, което плаща сметки в реално време. Пазарът награждава именно такъв прагматизъм.
Има и още един, по-тих слой: „бюрократичната инфлация“. С нарастващ контрол върху произход, износ и крайна употреба, всеки лист хартия добавя стотинки към себестойността. Това не е моментна мода, а нова норма. Компаниите, които предварително са подредили документооборота, резервите и вторичните източници (рециклиране, алтернативни доставчици), ще изглеждат скучни — докато някой друг не спре линия. Тогава скуката се оценява с премия.
Поглед напред? Най-реалистичният сценарий е две скорости: политическият шум остава, но не винаги ражда крайни решения; индустриалната политика продължава да насърчава вътрешните капацитети; потреблението се подкрепя точково, без „велик скок“. В такава геометрия стойностните сегменти носят „въздух“, а селективният индустриален растеж носи „тягата“. Всичко останало — включително големите AI мечти — работи, само ако премине теста на паричния поток и на местната разрешителна рамка.
Финалът е без излишен героизъм: в цикъл на политика над шум и документи над лозунги, печели не този, който обещава бъдеще, а този, който доставя утре сутрин. Ротацията към стойност в Китай не е бягство от прогрес, а подреждане на риска така, че да има кой да финансира прогреса, когато заглавията заглъхнат.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.16 | ▼0.23% |
USDJPY | 152.29 | ▲0.15% |
GBPUSD | 1.33 | ▼0.06% |
USDCHF | 0.80 | ▲0.24% |
USDCAD | 1.40 | ▲0.24% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 46 371.00 | ▲0.67% |
S&P 500 | 6 709.38 | ▲0.61% |
Nasdaq 100 | 24 950.20 | ▲0.65% |
DAX 30 | 24 530.50 | ▲0.99% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 114 825.00 | ▼0.20% |
Ethereum | 4 173.72 | ▲0.41% |
Ripple | 2.60 | ▲2.91% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 59.30 | ▲0.29% |
Петрол - брент | 63.52 | ▲2.09% |
Злато | 4 105.17 | ▲1.74% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 498.12 | ▼0.03% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 113.06 | ▲0.08% |
Germany Bund 10 Year | 129.38 | ▲0.02% |
UK Long Gilt Future | 91.31 | ▲0.16% |