Снимка: iStock

Теодор Минчев

Петролът отново изглежда като забравеният актив на световните пазари – суровина, без която икономиката не може да съществува, но която в момента пазарът цени така, сякаш е без значение. Цената му от около 59–60 долара за барел е близо до ключова зона на дългосрочна подкрепа, която не е била сериозно пробивана от 2020 г. насам. На фона на това златото се търгува около 4080 долара за тройунция – исторически връх, символ на страх, несигурност и бягство към реални активи. Ако се направи проста пропорция между двата актива, се вижда парадокс – съотношението между злато и петрол днес е едно от най-екстремните в съвременната история. За една унция злато в момента могат да се купят близо 68 барела петрол. За сравнение, средното историческо съотношение през последните 50 години е около 15–20 барела. Подобно отклонение не е просто статистическа аномалия – това е сигнал, че светът е в момент на дълбока структурна диспропорция между реалните ресурси и паричните очаквания.

Исторически, пазарът на петрол и злато често се движи в паралел – златото като защита срещу инфлация и геополитически риск, а петролът като реален барометър на икономическата активност. Когато и двата актива растат, това обикновено означава комбинация от растящи цени и нестабилност – сценарий, характерен за 70-те години, за 2008 г. и за кратко през 2022 г. Днес обаче тази синхронизация е нарушена: златото лети нагоре, докато петролът изостава драстично. Това несъответствие показва, че пазарът не вярва в икономическо възстановяване, но вярва в системен риск. Вярва, че може да има пари, но не и растеж. Това е икономическата версия на стагфлацията, при която централните банки режат лихви, но реалният сектор остава слаб.

Корелацията между златото и петрола през последните 20 години е около 0.65, но в последните 18 месеца тя е спаднала под 0.3 – най-ниското ниво от 1998 г. насам. Това означава, че пазарът вече не ги възприема като активи от един и същи клас на „реални стойности“. Златото отново се превръща в чисто убежище, докато петролът се третира като индустриална суровина, зависеща от растежа, а не от инфлацията. Тази промяна има и психологически елемент: златото се купува от централни банки и институции, докато петролът вече не е в портфейлите на фондовете, които залагат на „зеления преход“. Това създава двоен натиск – структурен и идеологически.

И все пак, от инвестиционна гледна точка, точно тук може да се крие голямата възможност. Петролът е един от малкото реални активи, който в момента се търгува под дългосрочните си фундаментални стойности. Ако погледнем през историческа призма, винаги когато съотношението злато/петрол се е издигало над 40, следващите 12 месеца носят силно поскъпване на петрола – понякога двойно. Причината е проста: подобен дисбаланс не може да се поддържа дълго. Или златото трябва да се коригира надолу, или петролът да навакса. Като се има предвид глобалната зависимост от енергия, вероятността вторият сценарий да се реализира е по-голяма.

Ако направим графика на съотношението Gold/Oil от 1970 г. насам, ясно се виждат три пика: през 1986 г., когато цените на петрола се сринаха след споразумението между Саудитска Арабия и САЩ; през 1998 г., когато Азия беше в криза и барелът падна под 15 долара; и през 2020 г., когато пандемията замрази търсенето и за кратко дори изкара петрола под нулата. Всеки от тези пикове беше последван от експлозивно възстановяване – 2000 г., 2009 г. и 2021 г. Днес сме близо до четвъртия пик. Ако историята се повтори, вероятността за силен възход в енергийния сектор през следващите 12–24 месеца е висока.

В същото време златото, макар и в апогея си, носи все по-малка асиметрия. При 4000 долара за унция златото вече включва в цената си почти всички възможни рискове – от войни и рецесия до дългови кризи и срив на доверието в долара. В исторически план, когато златото изпреварва петрола в толкова голяма степен, често следва корекция или поне стабилизация. Инвеститорите, които търсят баланс, биха могли да използват точно тази пропорция като ориентир. Ако приемем, че златото остава стабилно около 4000, а историческото съотношение от 20 барела на унция се възстанови, това би означавало справедлива цена за петрола от около 200 долара. Дори ако допуснем умерен сценарий с 35 барела на унция, това пак поставя барела около 115–120 долара – почти двойно от текущите нива.

Тук обаче се намесва другият голям фактор – политиката. Пазарът на петрол вече не се движи само от търсенето и предлагането, а от геополитическия натиск и енергийните стратегии. Саудитска Арабия и Русия запазват контрол върху добива чрез ОПЕК+, докато САЩ все повече гледат на своя шистов сектор като на инструмент на външната политика. В същото време Китай трупа стратегически резерви, а Европа продължава да субсидира енергийния преход, дори когато това увеличава зависимостта ѝ от внос. Тази комбинация прави петрола не просто суровина, а геополитическа валута. И както често се случва, когато една валута бъде подценена, нейното ребалансиране е само въпрос на време.

Корелацията между златото и петрола, ако бъде изобразена на графика за последните 10 години, ще покаже характерна „дишане“ – периоди на синхрон при глобални шокове и дивергенция в периоди на политика на централните банки. Към днешна дата линията на златото се издига почти вертикално, докато тази на петрола се спуска плавно надолу – това визуално представя страха и апатията, двете крайности на пазарното съзнание. Когато страхът и апатията се срещнат, обикновено започва нов цикъл.

От макроикономическа гледна точка, настоящото подценяване на петрола може да се тълкува и като недоверие към растежа на глобалната икономика. Но това е и илюзия. Въпреки амбициите за зелена енергия, светът все още потребява над 100 милиона барела дневно. Алтернативите се развиват, но заместването на въглеводородите няма да се случи за по-малко от десетилетие. В същото време големите петролни компании ограничиха капиталовите инвестиции, което означава, че предлагането ще остане ограничено. Това е класическия сценарий за възходящ цикъл, който пазарът все още не е оценил.

Именно в този момент инвеститорите трябва да разграничават краткосрочните шумове от дългосрочните сигнали. Петролът при 60 долара изглежда като актив, наказан от емоции и идеология, а не от фундамент. В света на инфлация и политическа нестабилност това е рядка възможност за асиметрична позиция – потенциал за силен ръст с ограничен риск надолу. Златото може да остане високо, но не може да расте безкрайно; петролът може да се повиши рязко, когато реалността отново срещне физическата икономика.

В заключение, съотношението злато–петрол днес е може би най-ясният икономически компас на епохата. То показва свят, в който пазарите ценят страха по-високо от потреблението, несигурността повече от индустрията. Но както винаги, пазарът накрая се връща към баланса. А този баланс вероятно означава едно – че петролът отново ще стане дефицитният актив на следващия цикъл, а днешната му цена от 59 долара ще се окаже не слабост, а начало на нова енергийна фаза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.