Снимка: iStock

Пазарът на благородни метали навлезе в нова фаза на еуфория, която дори най-опитните трейдъри не могат да нарекат обичайна. Среброто премина прага от 51 долара за тройунция — ниво, невиждано от десетилетия — в исторически шорт скуийз, който обхвана Лондон и отекна по глобалните пазари. В същото време златото премина символичната бариера от 4060 долара за унция, отбелязвайки осма поредна седмица на ръст. Платината и паладият също полетяха нагоре, вдигайки целия комплекс на благородните метали с между 50% и 80% от началото на годината. Това, което някога изглеждаше като защитен актив в моменти на паника, днес се превръща в основен двигател на пазарната психология — смес от страх, недоверие към валутите и търсене на реални стойности.

Причините са многопластови, но в основата им стои нещо много по-дълбоко от краткосрочни спекулации. Възраждането на благородните метали е отражение на новия световен ред – свят на недоверие към централните банки, разкъсани търговски връзки и политическа несигурност. След години, в които инвеститорите се опияняваха от технологични акции и обещания за безкраен растеж, пазарът отново се обръща към старото убежище – метала, който не обещава, а съществува.

Шорт скуийзът в среброто, който започна в Лондон, е едновременно технически и психологически феномен. Недостигът на физическо предлагане се съчета с огромен обем къси позиции на хедж фондове и институции, които бяха заложили срещу продължителен ръст. Когато цената започна да се изстрелва, ликвидността изчезна, а всеки опит за покриване на къси позиции само ускоряваше движението нагоре. Разликата в цените между Лондон и Ню Йорк достигна безпрецедентни нива, а трейдъри буквално резервираха места в товарни самолети за физически пренос на сребърни кюлчета през Атлантика – нещо, което по правило се прави само за злато. Този детайл, на пръв поглед анекдотичен, е символ на мащаба на настоящия пазарен дисбаланс.

Текущият ръст не може да се обясни само с технически фактори. Той е резултат и от идеологическа трансформация на глобалните капиталови потоци. Централните банки по света продължават да купуват злато с рекорден темп, особено след като Фед започна цикъл на лихвени понижения. В съчетание с политическия хаос във Вашингтон – включително правителствения шатдаун и атаките към независимостта на Федералния резерв – това създава климат на дълбоко недоверие. Когато инвеститорите започват да се съмняват в стабилността на институциите, те се обръщат към активи, които не зависят от човешки решения. Именно затова златото и среброто вече не са просто хеджове срещу инфлация, а символи на финансов суверенитет.

Ситуацията се нажежава допълнително от геополитиката. Ескалацията в търговските отношения между САЩ и Китай, където администрацията на Тръмп заплашва с нови 100% мита, а Пекин отговаря с контроли върху износа на стратегически суровини, създаде нова вълна на пазарна паника. Именно това кара анализатори като Кайл Рода от Capital.com да твърдят, че „волатилността в търговията може да утихне, но никога не изчезва“. За пазарите това е превод на едно и също послание – всяка форма на нестабилност е добра за златото и още по-добра за среброто.

Интересното е, че среброто в момента не просто следва златото – то го изпреварва. Това обикновено се случва в края на големи цикли на бичи пазар при благородните метали. В исторически план, когато златото достигне рекорд, среброто често се изстрелва с още по-голяма амплитуда, тъй като е по-волатилно, по-достъпно за спекуланти и има индустриално приложение. Но този път движението изглежда и като реакция срещу структурен недостиг. Светът преминава към зелени технологии, електромобили и фотоволтаици – все индустрии, които консумират огромни количества сребро. В комбинация с намаляващ добив и липса на нови находища, пазарът буквално започва да се задъхва от липса на физически метал.

И все пак, колкото и впечатляващ да изглежда този ръст, той носи и сенката на самия себе си. Исторически, след подобни експлозии на цените следват периоди на охлаждане, а понякога и сривове. Споменът от 1980 г., когато среброто за кратко достигна 52.50 долара, за да се срине по-късно с над 70%, е все още жив сред ветераните на пазара. Разликата е, че тогава движението беше изкуствено подхранено от опита на братята Хънт да „окупират“ пазара. Днес то е резултат от фундаментален недостиг и системен недостиг на доверие в паричните инструменти. Това обаче не означава, че рискът е по-малък – напротив. Колкото повече капитал се втурва в тясна ниша, толкова по-болезнено е обратното движение.

За инвеститорите, които търсят логика отвъд еуфорията, ключовият въпрос е: какво ще се случи, когато ликвидността се върне? Ако Фед забави темпа на намаляване на лихвите, ако напрежението между САЩ и Китай се успокои, ако доларът стабилизира позициите си – част от капитала, който днес бяга към злато и сребро, може бързо да се пренасочи обратно към акции и корпоративен дълг. В такъв сценарий среброто ще бъде най-уязвимо, защото именно то е най-спекулативният компонент на този бичи цикъл.

И все пак, има нещо символично в това, че точно среброто води движението. Във времена, когато глобалната икономика изглежда разделена между дигитално богатство и реални активи, металът, който съчетава индустриална употреба и инвестиционно търсене, се превръща в естествен мост между двата свята. Този момент напомня на златно-сребърното съотношение от началото на века – когато златото струваше 250 долара, а среброто едва 4. Днес съотношението падна под 80, което исторически е сигнал за навлизане в късен етап на бичи пазар при благородните метали.

Пазарът на сребро има и още една особеност – емоцията. Докато златото принадлежи на централните банки и институциите, среброто е металът на индивидуалния инвеститор. От малките купувачи на монети и кюлчета до активните трейдъри в Reddit форуми, среброто има култова публика, която не се подчинява на традиционната логика на Уолстрийт. Именно този елемент на масова психология е и причината движението да придобие характер на „финансово въстание“. При всяка криза на доверие, среброто се превръща в инструмент на бунта срещу системата.

Това, което днес виждаме, е не просто ценово движение, а огледало на времето. Когато доларът отслабва, инфлацията се завръща, политиката изглежда непредсказуема, а технологиите вече не носят безусловна еуфория, хората търсят материална сигурност. Металите са точно това – форма на заземяване. Тяхната стойност не зависи от обещания, рейтинги или баланси. Тя зависи от човешката вяра, че не всичко в света може да бъде напечатано.

Оттук нататък, сценарият за благородните метали остава двупосочен. Ако напрежението между САЩ и Китай продължи и Фед остане на курс на облекчение, среброто и златото ще продължат да привличат капитал. Но ако икономическата активност се стабилизира и доларът се възстанови, цикълът ще влезе в консолидация. Историята учи, че след всеки такъв пик идва нов баланс – но този път балансът може да е на по-високи равнища, защото структурните фактори не са временни. Енергийният преход, растящото държавно дългово натоварване и геополитическата фрагментация правят благородните метали повече от просто инвестиция – те са форма на стратегическа застраховка.

В крайна сметка, това което наблюдаваме днес е не просто сребърен ръст, а метафора за новата икономическа реалност. Светът отново открива стойността на физическото, осезаемото и ограниченото. И колкото и иронично да звучи, може би най-големият урок от тази вълна е, че колкото повече дигитално богатство се създава, толкова по-ценен става всеки грам реално сребро.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.