Снимка: Istock

Пазарите се събудиха от илюзията за стабилност в най-лошия възможен момент — точно когато трите години на бичи подем изглеждаха превърнати в нова норма. В петък президентът Тръмп върна икономическата сцена в 2018-а, като обяви нови 100% мита върху китайски стоки от 1 ноември и допълнителни експортни ограничения за критичен софтуер. Това не е поредната тактическа закана, а пълен рестарт на търговската война, този път не като преговорна карта, а като геополитическо оръжие. Реакцията беше мигновена: S&P 500 падна с 2.7%, Nasdaq изгуби над 3.5%, а Dow се срина с почти 900 пункта – най-лошият ден от „Деня на освобождението“, когато първите тарифи извадиха въздуха от априлския подем.

В основата на тази ескалация стои промяната в поведението на Пекин. Новите китайски износни контроли за редкоземни метали и софтуер бяха тълкувани във Вашингтон като открита провокация. Пекин пък отговори със символични удари — нови пристанищни такси за американски кораби и антитръстово разследване срещу Qualcomm. За двете икономики това изглежда като стъпка назад, но стратегическият контекст е различен: Китай изнася стоки, които светът реално няма откъде да замени, а САЩ притежават технологиите, без които никой не може да изгради следващото поколение AI. В резултат новият търговски фронт не е за алуминий и соя, а за процесори и данни – и затова ударът по пазара беше толкова бърз и дълбок.

Криптопазарите, които до вчера играеха ролята на новото „злато на милениълите“, също не издържаха. Биткойн, достигнал $125,000 в началото на седмицата, се срина с над 12% за часове след съобщението. Най-големите ликвидации в историята на криптотърговията потвърдиха простата истина – макроикономиката все още управлява дори „децентрализираните“ пазари. Страхът от замръзване на доларовите потоци между САЩ и Азия моментално извади ликвидността и показа колко крехко е доверието в дигиталните активи, когато светът отново говори за тарифи и блокади.

Тръмп заяви, че срокът на новите мита може да бъде изтеглен напред, ако Пекин не промени позицията си. Тази реторика е позната – натиск, изненада и публичен спектакъл – но този път икономическата среда е по-различна. Инфлацията в САЩ е овладяна, но лихвите остават високи, а част от щатите вече са в локална рецесия. Тежкият цикъл на капиталови разходи за изкуствен интелект и инфраструктура започва да натиска корпоративните печалби. В този контекст митата действат не като инструмент за защита, а като ускорител на охлаждането.

Пазарът вече оценява не толкова самата мярка, колкото нейния символ. 100% тарифно увеличение е сигнал, че Белият дом вижда политическа изгода в икономическата конфронтация. САЩ се приближават към изборна година, а реториката срещу Китай винаги е лесна платформа за мобилизиране на избиратели. Но историята показва, че търговските войни рядко носят победители – през 2019 г. подобни мерки намалиха световната търговия с близо 0.8% от глобалния БВП, а тогава лихвите бяха нула. Днес ефектът може да бъде двойно по-болезнен.

Инвеститорите усещат "déjà vu", но с по-малко убежище. Златото е вече скъпо, облигациите носят реално отрицателна доходност, а доларът поскъпва, което удря мултинационалните печалби. Ако към това добавим концентрирания риск в десетте мегакап компании на S&P 500, получаваме най-класическата формула за корекция: прекалено дълъг бичи цикъл, прекалено концентрирани печалби и политически шок, който прекъсва наратива на безкрайния растеж.

Това не е просто митническа новина, а психологическа точка на пречупване. Всяка епоха на растеж има своя „момент на съмнение“ – за 2025 той дойде с тарифите. За инвеститорите това е време не да търсят следващия връх, а да измерят колко от портфейла им зависи от политическа стабилност, която вече не съществува.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.