Снимка: Istock

Американският пазар на труда влиза в решителна фаза и тази седмица Wall Street ще следи с изострен интерес петъчните данни за заетостта, които могат да се окажат повратна точка за политиката на Федералния резерв и посоката на пазарите през есента.

Последният отчет на ADP за частната заетост показа ръст от едва 54 000 работни места през август – доста под прогнозата от 65 000 и почти двойно по-слаб от ревизираните 106 000 за юли. Макар исторически връзката между ADP и официалните данни на BLS да е слаба, сигналът е ясен – пазарът на труда губи импулс. Към това се добавят тревожни данни от Challenger, Gray and Christmas за 39% скок на съобщените съкращения до близо 86 000, което е най-високото ниво за август от 2020 г. насам. В допълнение, за първи път от пандемията насам броят на безработните официално превиши броя на свободните работни места.

Комбинацията от по-слаби данни и ясно изразен спад в средните месечни нови назначения е симптоматична. За последните три месеца средният ръст е едва 35 000 работни места месечно, докато през същия период на 2024 г. цифрата беше 123 000. Това не е просто забавяне, а структурна промяна, задълбочена от два ключови фактора – протекционистката политика на администрацията на Тръмп и ограниченията върху имиграцията. Новите мита свиха веригите на доставки и подкопаха рентабилността на бизнесите, докато недостигът на работна ръка в сектори като строителство и ресторантьорство вече е хроничен. Ако към това добавим и растящата несигурност, документирана в последния Beige Book на Фед, картината е на фирми, които не само съкращават, но и отлагат нови назначения.

Очакванията за петък са пазарът да види около 75 000 нови работни места, което е близо до юлските 73 000. Но ключовият фокус ще бъде върху безработицата, която според консенсуса ще се повиши до 4.3% – най-високото ниво от почти четири години. Това ще затвърди усещането, че икономиката е преминала от прегрят пазар на труда към фазата на охлаждане. За Фед дилемата става още по-сложна. Джером Пауъл вече сигнализира в Джаксън Хоул, че намаление на лихвите е възможно, именно заради растящия риск от отслабване на пазара на труда. Но инфлацията остава над целта – 2.7% през юли с очакване за 3% към края на годината. В тази среда „лошите новини“ за заетостта могат да се окажат „добри“ за пазарите, ако ускорят цикъла на понижения на лихвите.

Инвеститорите обаче трябва да внимават. Ако петъчните данни са по-слаби от очакваното, например под 50 000 нови работни места, пазарът ще реагира първоначално с еуфория заради почти сигурен по-агресивен ход на Фед. Но в по-дългосрочен план подобна динамика повдига въпроса дали икономиката не влиза в рецесионна спирала, особено след като и корпоративните съкращения растат. Ако пък данните изненадат нагоре със силен отчет, ефектът може да е двоен: облекчение за икономиката, но и отстъпление на акциите заради опасения, че Фед ще изчака с лихвите.

Пазарната психология е в деликатен баланс. От една страна, доходността по 30-годишните американски облигации отново доближи 5%, което подсказва, че инвеститорите искат сериозна премия за риска от дългосрочен дълг. От друга страна, доларът остава силен, а това обременява експортно ориентираните компании. За акциите решаващо ще е дали лихвената ножица на Фед ще се отвори в посока на облекчаване и дали ликвидността ще се увеличи преди края на годината.

Историята ни учи, че подобни моменти на прелом често водят до волатилност, която изненадва инвеститорите. През 2007 г. първите сигнали за охлаждане на пазара на труда бяха игнорирани, докато вече беше късно. През 2019 г. пък по-слабите данни дадоха на Фед основания да снижи лихвите и така удължиха цикъла на растеж. Сега залогът е дали сме по-близо до сценарий „меко кацане“ или до повторение на класически рецесионен модел.

В тази среда най-вероятният сценарий е петъчният отчет да покаже слаб, но не катастрофален ръст – около 75 000, с безработица 4.3%. Това ще даде на Фед алиби за първо понижение още на срещата на 16–17 септември и вероятно второ до края на годината. За пазарите това ще бъде сигнал за „купувай на спадовете“, но инвеститорите трябва да помнят, че колкото повече намаления се наложат, толкова по-голям е рискът икономиката да не е просто в забавяне, а в криза.

Ситуацията може да се определи, до голяма степен, като игра на нерви между пазарите и Фед. Данните за заетостта ще бъдат ключът, който ще отключи следващата голяма вълна на пазарните движения. Ако трендът на слабост се потвърди, еуфорията от по-ниски лихви може бързо да се сблъска с реалността на по-слаби корпоративни печалби и нарастващи съкращения. Ако обаче отчетът се окаже по-силен, сценарият на „меко кацане“ остава на масата, но цената ще бъде забавено облекчаване на лихвите и продължаваща несигурност за акциите. Това е шахматна партия, в която петъчните числа ще решат кой ще има инициативата.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.