Снимка: iStock

В света на финансите няма сигурни неща, но една истина става все по-очевидна: Федералният резерв може да сваля лихвите колкото си иска, но облигационният пазар вече не слуша. Алис Шрейгър от Bloomberg предупреждава за опасна дивергенция през 2026 г. – докато Доналд Тръмп и новият шеф на Фед натискат късите лихви надолу, дългосрочната доходност остава упорито висока заради инфлацията и фискалната безотговорност. Това поставя икономиката пред риска от "кредитно събитие" и може да принуди правителството да прибегне до мрачния инструментариум на финансовата репресия.

Най-опасната заблуда на финансовите пазари в момента е вярата, че централните банкери държат пълен контрол върху цената на парите. Докато инвеститорите и политиците във Вашингтон се готвят за серия от намаления на лихвените проценти през следващата година, водени от желанието на президента Доналд Тръмп за евтин кредит и нуждата да се избегне рецесия, пазарът на облигации подготвя своеобразен бунт. Фундаменталната теза на Алис Шрейгър е проста, но смразяваща: Фед може да диктува късите лихви, но дългият край на кривата – 10-годишните държавни ценни книжа, които са гръбнакът на ипотечния пазар и корпоративното финансиране – се движи от сили, които вече не се подчиняват на "гуверньора", бил той Джей Пауъл или вероятният му наследник Кевин Хасет.

Тази дихотомия създава среда на "грубо събуждане" за икономиката. Инфлацията, която привидно се стабилизира около 3%, остава тлеещ риск, подклаждан от очакваните тарифи и липсата на фискална дисциплина в Конгреса. Когато държавата не спира да емитира дълг, а Фед преждевременно разхлабва политиката, инвеститорите в дългосрочни активи изискват по-висока премия за риск. Те просто не вярват, че инфлацията е победена. Това обяснява парадокса, при който централната банка сваля основния лихвен процент, но доходността по 10-годишните облигации върви нагоре. Пазарът е сегментиран: късият хоризонт е политика, дългият е реалност. И реалността казва, че държането на държавен дълг за десетилетие напред в свят на проинфлационни политики е хазарт, който изисква висока възвръщаемост.

Структурният проблем тук е завръщането към историческата нормалност, което за поколението, свикнало с аномалията на 2010-те, изглежда като криза. Доходността се връща към средните си стойности ("mean reversion"), водена от факта, че светът стана по-рисково място, а суверенните дефолти вече не са теоретична абстракция. Дори демографските аргументи, че застаряващото население сваля лихвите, започват да се пропукват. Резултатът е свят, в който ипотечните кредити остават скъпи, а обслужването на националния дълг изяжда все по-голяма част от бюджета, независимо от желанията на Белия дом. Това създава предпоставки за "кредитно събитие" – моментът, в който корпорациите трябва да рефинансират старите си дългове, но не могат да си позволят новите пазарни лихви.

Ако пазарните сили не могат да бъдат убедени, те вероятно ще бъдат принудени. Тук се крие най-мрачният сценарий в анализа: финансовата репресия. Когато държавата не може да свали дългосрочните лихви чрез доверие, тя прибягва до регулации, принуждаващи банките да купуват държавен дълг, или до подновени масирани покупки от страна на Фед (Quantitative Easing). Това е изкуствено изкривяване на цената на риска, което исторически винаги създава по-големи проблеми, отколкото решава, води до неефективно разпределение на капитала и в крайна сметка – до още по-висока инфлация.

Можем да направим аналогия със 70-те години на миналия век, когато Фед губи доверието на "облигационните пазители". Тогава пазарът наложи своята воля върху политиците чрез брутална разпродажба на дълг. Днес разликата е в мащаба на дълга – той е толкова голям, че системата не може да си позволи "момент на Волкер" без масови фалити.

Основната теза на този анализ е, че облигационният пазар е последният останал механизъм за проверка на реалността. Той не може да бъде заблуден с политически обещания или временни облекчения на късите лихви.

В крайна сметка, инвеститорите ще трябва да решат дали да се борят срещу Фед или да се борят срещу математиката на дълга. Историята днес е, че цената на парите може да се манипулира временно, но цената на риска винаги намира начин да се върне на справедливата си, често болезнена стойност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.