Снимка: Istock

Разликата между премия и капан в инвестициите често е толкова тънка, че се вижда едва след години. Именно такъв е и казусът с LVMH и Hermès – двата символа на лукса, които отдавна надхвърлиха рамките на бизнес модели и се превърнаха в културни явления. Но въпросът, който си задават инвеститорите днес, е дали премията, която пазарът е готов да плати за Hermès, е заслужена, или пък е сигнал за опасност и възможен капан.

Фактите са красноречиви. Hermès е компанията с най-високото съотношение цена/печалба (P/E) в целия европейски луксозен сектор – над 50 по последни данни, докато LVMH се търгува на около 23. В исторически план, премията на Hermès винаги е била оправдавана с уникалната способност на компанията да създава „вечен дефицит“ – продукти, които никога не са достатъчно налични, от чантата Birkin до лимитирани колекции аксесоари. Но колко време един дефицит може да остане премия, преди да се превърне в капан?

От гледна точка на ръст, Hermès расте с темпове, които засрамват дори гиганта LVMH. През последните пет години приходите на Hermès са нараснали със среден темп над 20% годишно, докато LVMH се движи около 12-13%. Маржовете на Hermès също са рекордни – оперативен марж над 40%, докато LVMH трудно поддържа 27-28%. Тук пазарът вижда оправдание за премията. Но има и друго: LVMH е гигант с над 80 бранда, разпределен в модата, козметиката, часовници, вина и шампанско, докато Hermès е концентриран върху кожени изделия и аксесоари. При промяна в потребителското поведение или регулации, Hermès е по-уязвим.

Въпросът за устойчивостта е ключов. Hermès има бизнес модел, който е изцяло базиран на култа към изключителността. Компанията произвежда ограничени количества, контролира строго каналите за продажба, а вторичният пазар на нейните продукти подхранва митологията на марката. LVMH обаче играе на друго поле – конгломерат, който може да компенсира слабост в едно направление със сила в друго. Когато пазарът на вина и шампанско изостава, Louis Vuitton и Dior дърпат резултатите нагоре. Когато модата е под натиск, козметиката и парфюмите влизат в действие. Тази диверсификация не блести толкова на хартия, но осигурява по-дългосрочна устойчивост.

Интересното е, че пазарът сякаш наказва диверсификацията. LVMH често се търгува с отстъпка спрямо Hermès, въпреки че представлява една от най-добре управляваните и най-печеливши компании в Европа. Bernard Arnault превърна LVMH в символ на стратегическа визия, но акциите му в момента са под натиск, след слабост на китайския пазар и забавяне в САЩ. Hermès, напротив, продължава да се радва на несломено търсене дори в условията на икономическо охлаждане.

И тук идва въпросът за капана. Когато една компания се търгува на P/E над 50 и инвеститорите предполагат, че ръстът ще остане вечен, всяко отклонение носи риск от драматично свиване на оценката. Историята на пазарите е пълна с подобни примери. Не е нужно Hermès да спре да расте – достатъчно е темпът да падне от 20% на 10%, за да се изпарят милиарди от капитализацията. При LVMH ситуацията е различна: компанията вече се търгува на далеч по-разумни нива, което прави риска от голям срив по-малък.

Данните от последните месеци показват именно този контраст. Акциите на Hermès са поскъпнали с близо 25% от началото на годината, докато LVMH е около нулата. Но ако се вгледаме по-дълбоко, свободният паричен поток на LVMH е три пъти по-голям, а дивидентната доходност е два пъти по-висока. Hermès почти не се интересува от дивиденти – компанията инвестира в нови ателиета и пази капитала за бъдещ растеж. Това е прекрасно, когато всичко върви нагоре, но за консервативните инвеститори дивидентът и стабилността на LVMH са по-голяма сигурност.

Ключова роля ще изиграят и геополитическите фактори. Китай е най-големият двигател на глобалното търсене на луксозни стоки. В условия на забавяне или регулаторни ограничения, както LVMH, така и Hermès ще усетят удар, но за Hermès зависимостта е по-силна. За сметка на това, LVMH има възможност да компенсира с ръст в други региони и сегменти.

В крайна сметка, въпросът дали Hermès е премия или капан зависи от гледната точка на инвеститора. Ако търсите компания с уникална марка, недостижим имидж и маржове, които нямат аналог в света, тогава Hermès е премия, за която си струва да платите. Ако обаче вярвате, че пазарите се движат циклично и всяка еуфория се наказва рано или късно, тогава сегашната оценка изглежда като класически капан за прекалено оптимистичните. LVMH не е толкова „секси“, но предлага комбинация от стабилност, диверсификация и по-разумна оценка, която може да се окаже по-добрата инвестиция в дългосрочен план.

Може би най-важното е, че тази битка не е просто между две компании, а между два инвестиционни подхода – да платиш премия за уникалност или да се довериш на диверсификацията и мащаба. Истината е, че и двете могат да донесат добри резултати, стига инвеститорът да е наясно със своя риск. Но ако трябва да изберем кой е по-защитен срещу разочарование, отговорът е ясен – LVMH изглежда като по-сигурното пристанище в бурно море.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.