Снимка: Istock

AI пазарът през 2025 г. вече е преминал точката, в която се чудим дали това е временна мода или структурна промяна – капитализацията на водещите компании в сектора надхвърля 7 трилиона долара, а само пет имена – NVIDIA, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta – акумулират над 70% от този ръст.

Инвеститорите обаче все по-често поставят въпроса: прилича ли тази експлозия на стойности на дот-ком еуфорията от 1999–2000 г., когато NASDAQ достигна пик от 5132 пункта, за да загуби над 78% от стойността си в следващите две години. Разликата днес е, че приходите и печалбите на лидерите в AI не са илюзия – NVIDIA например отчете за последните 12 месеца приходи от над 80 милиарда долара и нетен марж над 55%, а Microsoft интегрира AI в целия си софтуерен стек, увеличавайки облачните си приходи с двуцифрени проценти всяко тримесечие.

И все пак пазарната динамика носи класически белези на „valuation overshoot“. Forward P/E съотношението на NVIDIA надхвърля 45 при историческа средна за полупроводниковата индустрия около 20–22, а капитализацията ѝ вече е над 3,3 трилиона долара – по-голяма от тази на целия DAX. Подобно на 1999 г., виждаме вторични и третични вълни от IPO-та и SPAC сливания на компании с минимални приходи, но с „AI“ в името си. Тогава интернетът беше обещание без инфраструктура; днес AI вече има реални продукти и приложения, но скоростта на капиталовите потоци често изпреварва скоростта на реалната монетизация.

Ключовата разлика между двата цикъла е зрелостта на технологичния стек. През 2000 г. липсваха широколентов достъп, евтино изчислително време и стандартизирани платформи. Днес имаме облачни гиганти с десетки центрове за данни, GPU клъстери с милиони ядра и open-source модели, които позволяват бърза адаптация. Това означава, че бариерите за комерсиализация са по-ниски и цикълът от идея до продукт е месеци, а не години. Но именно тази бързина създава пренасищане на пазара с решения, които трудно ще достигнат скала и устойчиви маржове.

От гледна точка на макроикономиката, настоящият AI бум е подкрепен и от структурен капиталов излишък – години на ниски лихви и свръхликвидност, последвани от кратък цикъл на повишаване на ставките, който не успя да охлади технологичния апетит. Институционални инвеститори пренасочват капитали от циклични и дефанзивни сектори към „дългосрочни мегатенденции“ като AI, ESG и зелена енергия. Тази концентрация увеличава системния риск: ако AI оценките се коригират рязко, ударът върху широките индекси ще е значителен, тъй като петте споменати компании вече формират над 30% от S&P 500.

Историята показва, че балоните не се пукат само заради високи оценки – нужен е катализатор: регулаторен удар, технологично разочарование или внезапна промяна в макро средата. При дот-ком балона това беше комбинация от повишаване на лихвите от Федералния резерв и фалити на ключови интернет компании. Днес потенциалните тригери могат да бъдат регулация на генеративния AI, забавяне на хардуерните доставки или спад в корпоративните бюджети за трансформация. В краткосрочен план обаче търсенето на AI изчислителен капацитет далеч надвишава предлагането – данните за капекс на Microsoft, Google и Amazon за 2025 показват рекордни инвестиции в инфраструктура.

Разумният инвеститор трябва да разграничава ядрото на сектора от периферията. Ядрото – компании с доминиращ пазарен дял, устойчива клиентска база и доказан ръст на приходите – вероятно ще преживее и корекция, и след това ще продължи да расте. Периферията – стартиращи фирми с ограничен runway, зависими от един продукт или клиент – ще бъде силно уязвима при обръщане на сентимента. Паралелът с дот-ком еуфорията е в психологията на пазара, не толкова в бизнес моделите. В края на 90-те години Cisco беше „гръбнакът“ на интернет инфраструктурата и достигна пазарна капитализация от над 550 милиарда долара, само за да загуби повече от 80% от стойността си за две години, въпреки че технологично остана лидер. Днес подобен сценарий е напълно възможен за някои AI фаворити, ако растежът се забави и оценките останат нереалистично високи.

Въпросът дали това е балон или устойчива революция няма еднозначен отговор – може да е и двете. Както интернетът преживя срива и след това стана фундамент на световната икономика, така и AI може да премине през болезнена корекция, без това да спре дългосрочната му експанзия. Разликата между печеливш и губещ инвеститор ще бъде в умението да се филтрира шумът, да се чете отчетът, а не само заглавието, и да се разбира къде в кривата на S-образния растеж се намира дадена компания. Истинската устойчивост ще се види, когато AI решенията преминат от демонстрации към масови, печеливши внедрявания – процес, който изисква време, капитал и дисциплина.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.