Снимка: Istock
Ако има нещо, което инвеститорите не обичат – това е несигурността. Но ако има нещо, което портфейлите мразят още повече – това е тихата, постоянна инфлация, която като невидим разредител променя реалната стойност на парите и активите. Инфлацията не удря изведнъж. Тя се промъква бавно. Капка по капка. И точно когато започнеш да я подценяваш – вече е късно.
Днес инфлацията се усеща различно. Статистически тя може да изглежда овладяна – малко под 3% в САЩ, около 2% в еврозоната, и около 4% в България, поне на хартия. Но ако погледнем на практика – разходите за храна, енергия, услуги, застраховки и имоти продължават да растат с темпове, които значително изпреварват официалните стойности. Това вече не е класическа хиперинфлация, а онова, което икономистите наричат структурна инфлация – вградена в системата и изключително трудна за контролиране без странични ефекти.
Това не се случва за първи път. През 70-те години на XX век, САЩ преживяваха подобен епизод – продължителна, залепнала инфлация с кратки периоди на затишие. Федералният резерв повишаваше лихвите, но ефектът бе краткотраен. Само когато Пол Волкър повиши ставките до над 15% през 1981 г., се постигна истинско охлаждане. Но цената беше рецесия. Въпросът днес е: колко далеч ще стигнат централните банки, за да овладеят инфлацията… и какво прави един разумен инвеститор в такава среда?
Отговорът не е да се паникьосваме. Отговорът е да изградим портфейл, който диша заедно с инфлацията. Такъв, който не само оцелява, но и използва тези сили в своя полза.
Първата съставка в този портфейл е златото. Не защото е модерно, а защото е доказано. Исторически, златото се представя най-добре в среда на негативна реална доходност – т.е. когато инфлацията изпреварва лихвите. От началото на века до днес златото е донесло средна годишна доходност около 8% в доларово изражение – далеч не лошо за актив, който не носи лихва. Но в условия на кризи, рецесии и девалвация на валути, златото често се превръща в спасителна лодка. Днес, при нива около 3400 долара за тройунция, мнозина се питат дали е прекалено късно. Но истинският въпрос е: а колко струва сигурността в свят, където парите губят стойността си всеки ден?
Втората съставка – дивидентни компании с ценова сила, т.е. способност да вдигат цените без да губят клиенти. Тук не говорим за технологични мечти или растеж на всяка цена. Говорим за компании от реалната икономика – комунални услуги, здравеопазване, потребителски стоки от първа необходимост. Nestlé, Johnson & Johnson, Coca-Cola, Procter & Gamble. Тези гиганти не са секси, но те са основата на антиинфлационен портфейл. Истинската сила идва не само от дивидента (който често расте), а от стабилния cash flow и неподатливостта на икономическите цикли.
Третата стъпка е ETF стратегии, които комбинират инфлационни хеджове: суровини, недвижими имоти (REITs), инфлационно-защитени облигации (TIPS), и дори глобални дивидентни аристократи. Комбинирайки ETF-и като GLD (злато), VNQ (имотни инвестиции в САЩ), TIP (TIPS облигации), SCHD (дивидентен фокус), може да се изгради добре балансирана структура, която реагира на инфлационни вълни.
Но истинското предимство не е в самите инструменти. То е в структурата. В баланса. В това да разбереш, че инфлацията не е събитие, а среда. И в такава среда, ти не гониш спекулативна доходност. Ти защитаваш покупателната си способност. Примерен портфейл за инфлационен свят би могъл да изглежда така:
Актив | Примерен ETF / Инструмент | Тегло |
---|---|---|
Злато | GLD / Physical Gold | 20% |
Дивидентни акции | SCHD / VIG / KO / JNJ | 25% |
Имотни фондове | VNQ / Realty Income | 15% |
Суровини | DBC / PDBC | 10% |
TIPS облигации | TIP | 10% |
Кеш / Парична позиция | Краткосрочен депозит / IBKR | 20% |
Този тип структура не е предназначена да „бие пазара“. Нейната цел е да запази стойността и да участва в ръст, без да се огъва при всяка инфлационна буря.
А сега си представете следното: идва 2026 г., инфлацията отново се ускорява заради геополитическо напрежение, нова стокова криза или неочаквано разхлабване от страна на централна банка. Кой инвеститор ще бъде по-добре подготвен – този, който е натрупал мечти в технологични акции с P/E над 100, или този, който е изградил антиинфлационен щит чрез структурирани, реални и доказани активи?
Реалността е по-сложна, отколкото изглежда. Но едно е сигурно – инфлацията няма да се върне на 1% скоро. А най-доброто, което можем да направим, е да изградим портфейл, който е готов за този свят, а не за онзи, който помним от миналото.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.